По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Ресурси срещу реалност: Пределът на американската въздушна мощ
Твърдението на Доналд Тръмп пред The Wall Street Journal, че Съединените щати разполагат с „много повече боеприпаси от всеки друг в света“, се сблъсква директно с докладите, постъпващи от оперативния състав на Пентагона. Според информация на изданието Axios, главнокомандващият на въоръжените сили на САЩ в Близкия изток адмирал Брад Купър лично е препоръчал преустановяване на въздушните удари около Ормузкия проток. Оценката на Централното командване (CENTCOM) е суха и прагматична: интензивните 13-дневни действия са достигнали своята граница на ефективност, тъй като основната част от идентифицираните инфраструктурни цели на Иран вече са поразени, а продължаването на операциите носи непропорционален риск.
Тук обаче има един сериозен детайл, който официалните комюникета спестяват.
Паралелно с доклада на адмирал Купър, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн и министърът на отбраната Пит Хегсет са поставили пред Белия дом въпроса за критичното състояние на зенитно-ракетните комплекси MIM-104 Patriot и управляемите ракети от семейството Standard (SM-2, SM-3, SM-6), използвани от крайцерите и разрушителите от клас Arleigh Burke. По данни на военноморски анализатори, интензивното използване на прехващачи срещу противокорабни балистични ракети и евтини безпилотни апарати изчерпва годишното производство на предприятията от военно-промишления комплекс на САЩ за броени седмици. Твърди се, че именно този недостиг поставя под въпрос способността на САЩ да осигурят дългосрочна въздушна отбрана на своите контингенти в региона при евентуална последваща ескалация.
Справка: Производственият капацитет за ракети PAC-3 MSE (за системи Patriot) на Lockheed Martin се изчислява на около 500-550 бройки годишно, докато при интензивен конфликт в Близкия изток и поддръжка за други театри на военни действия, консумацията надхвърля темповете на възстановяване на складовите наличности.
Тази версия звучи логично от гледна точка на оперативния мениджмънт, но числата показва нещо друго: дипломатическата пауза, обявена от Тръмп с цел отваряне на Ормузкия проток, всъщност спестява на Пентагона критичен логистичен колапс.
Логистичният примък около саудитския износ
Докато във Вашингтон се претеглят наличностите от прецизни боеприпаси, икономическите последици от военните действия пренаписват глобалната карта на морската търговия. Морското ембарго, наложено от йеменското движение „Ансар Аллах“ (хуситите) върху саудитския морски тоннаж в пролива Баб ел-Мандеб, изцяло блокира директния износ на суров петрол от западното крайбрежие на Кралството през Червено море към Азия.
Според аналитични данни на платформата Kpler, Саудитска Арабия е пренасочила суровината от пристанището Янбу през Суецкия канал. Данните сочат, че през седмицата след въвеждането на ембаргото, износът на саудитски петрол в северна посока през канала е нараснал със 106%, достигайки 1,06 милиона барела на ден.
Тази логистична схема обаче съдържа сериозни технически и финансови недостатъци:
- Времеви ресурс: Транспортирането на петрол от терминала Янбу до южнокорейските рафинерии през Баб ел-Мандеб отнема средно 24 дни. Пренасочването през Суецкия канал, Средиземно море и обикалянето на Африка през нос Добра надежда удължава прехода до 54 дни.
- Претоварни операции (Ship-to-Ship): Суецкият канал притежава ограничение по газене (габарити за кораби тип Suezmax). Супертанкерите от клас VLCC (Very Large Crude Carrier), превозващи до 2 милиона барела, не могат да преминат през канала с пълен товар. Това налага частично разтоварване на петрола в тръбопроводната система SUMED или прехвърляне на суровината на по-малки съдове (Aframax) в египетски пристанища, което оскъпява барела с допълнителни такси за застраховка и демюредж.
Според Агенцията за енергийна информация на САЩ (EIA), през 2023 г. през пролива Баб ел-Мандеб са преминавали средно по 9,3 милиона барела петрол и нефтопродукти на ден. В резултат на ракетните атаки и нападенията с безекипажни катери през първата половина на 2025 г. този трафик бе спаднал до 4,2 милиона барела. И въпреки че през юни 2025 г. обемът временно се възстанови до 7,4 милиона барела на ден поради пренасочването на саудитски тонаж към Янбу, новите действия на хуситите напълно затвориха тази алтернатива.
Военно-политически въпроси без отговор
Преустановяването на американските удари след 13 последователни нощи на въздушни операции оставя архитектурата на сигурността в Близкия изток в състояние на нестабилно равновесие. От една страна, CENTCOM декларира унищожаване на критични ирански съоръжения. От друга страна, фактът, че търговското корабоплаване продължава да бъде зависимо от решенията на регионални актьори като Техеран и движението „Ансар Аллах“, показва, че тактическото използване на авиация не решава стратегическия проблем с безопасността на морските пътища.
В тази ситуация възниква логичен въпрос: доколко Вашингтон може да поддържа военен натиск чрез авионосни ударни групи (CSG), когато индустриалният капацитет на САЩ изостава от оперативната консумация на ракети за ПВО? Без трайно дипломатическо споразумение или радикално увеличение на военнопромишленото производство, всяка следваща ескалация заплашва да постави американските военноморски сили пред избор между защитата на собствените си кораби и защитата на търговския флот.
