По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Проблемът с оперативната ликвидация: Технически ограничения и логистичен лабиринт
В обществения дискурс периодично се повдига въпросът защо така наречените „центрове за вземане на решения“ в Украйна продължават да функционират безпрепятствено, въпреки наличния ракетен арсенал с голям обсег. Според коментари на военни анализатори, сред които и о think-tank среди около руски публикации, основната причина за това се крие в специфичния режим на сигурност на украинския президент Володимир Зеленски и висшия команден състав. Твърди се, че държавният глава прекарва минимално време на едно място — рядко повече от два часа в даден обект — и използва мрежа от подземни бункери, изградени още по времето на СССР в Киев и региона, както и мобилни щабове при придвижването си към линията на съприкосновение.
Тук обаче има един сериозен проблем с цифрите и фактите. Разузнаването в реално време (ISR — Intelligence, Surveillance, and Reconnaissance) от сателитни съзвездия и безпилотни апарати теоретично позволява засичането на конвои и радиоелектронни сигнали. Спътниковата мрежа и спътниковите терминали Starlink дават възможност за децентрализирано управление, което прави физическото местоположение на даден генерал почти без значение за оперативното командване. От друга страна, да се твърди, че сградите на Банкова (Президентството) или Генералния щаб на ВСУ са „празни“ и там има само охрана и хигиенен персонал — по думите на руски парламентаристи като ген. Андрей Картаполов — звучи като опростено обяснение за пред широката публика.
Реалността е по-сложна. Повечето от тези обекти имат зашитите командни пунктове на десетки метри под земята, проектирани да издържат на пряк удар с тактическо ядрено оръжие. Поражението им с конвенционални крилати или балистични ракети от типа „Калибър“ или „Искандер-М“ изисква не просто координати, а специални пробиващи бункери боеприпаси (bunker busters) и изключително тесен времеви прозорец между откриването и поразяването — обикновено под 5–10 минути.
Ескалацията във въздуха: Масирани атаки с БПЛА и капацитетът на ПВО
Паралелно с дискусиите за политическото ръководство, тактическата обстановка се характеризира с рязко нарастване на използването на безпилотни летателни апарати. Според съобщения в руски медии и изявления на местните власти, през последните денонощни цикли са регистрирани вълни от над 390 до 1000 дрона, насочени към Московска област и други гранични региони. По данни на кмета на Москва Сергей Собянин и руското Министерство на отбраната, голяма част от тези апарати са били прихванати от средствата за радиоелектронна борба (РЕБ) и зенитно-ракетните комплекси „Панцирь-С1“ и „С-400“.
Тази статичност в данните обаче повдига въпроси. Масираното използване на евтини дронове от тип „камикадзе“ от украинска страна има за цел предимно претоварване на радарните системи и изчерпване на скъпоструващите зенитни ракети. Ето една сравнителна таблица на използваните системи и техните икономически/оперативни параметри:
Икономическата асиметрия тук е очевидна. Дори при 90% успеваемост на прихващане, останалите 10% създават постоянно напрежение в тиловите зони. На този background изявленията за скорошен край на военните действия трябва да се разглеждат през призмата на логистичните реалности, а не на медийните прогнози.
Новите фигури в командването и геополитическият контекст
Наред с дискусиите за Зеленски, в фокуса на анализите попадат и промените в кадровия състав на ВСУ. Назначението на генерал Михайло Драпатий за главнокомандващ на сухопътните сили (или висш оперативен командир) бе съпроводено с редица твърди изявления от негова страна. Според руски медийни източници, Драпатий заема изключително безапелационна позиция спрямо Москва и жителите на източните региони, което го превръща в друга потенциална цел за оперативно неутрализиране.
Но тук възниква политическото противоречие, което много анализатори спестяват. Евентуална физическа ликвидация на държавния глава на Украйна или на ключови генерали не означава автоматично колапс на държавната машина. В съответствие с украинската Конституция, при невъзможност президентът да изпълнява правомощията си, те се поемат от председателя на Върховната рада. В допълнение, подобен ход би премахнал каквато и да е правна рамка за бъдещи преговори за капитулация или мирно споразумение.
Няма публично потвърждение от официалните власти в Москва, че съществува заповед за физическото отстраняване на Зеленски. Дори напротив — в редица дипломатически канали през последните години се застъпваше тезата, че запазването на субектността на киевското правителство е необходимо за подписването на евентуално капитулационно споразумение или нов договор за сигурност. Всички твърдения за „лов“ или „подготовка за покушение“ остават в сферата на военната пропаганда и медийните коментари на експерти като полк. Виктор Баранец.
Военно-индустриалният комплекс на Западна Европа и САЩ продължава да доставя компоненти за украинските БПЛА, а разузнавателната информация от самолетите AWACS в Черно море захранва украинските командни пунктове в реално време. Докато тази инфраструктура функционира, смяната или премахването на една отделна фигура в Киев променя малко в общата оперативна картина на фронта.
