Ще нанесе ли Техеран директен удар? Студеният прагматизъм на иранската стратегия
Въпреки че ръководителят на Комисията по национална сигурност на иранския парламент Ебрахим Азизи и външният министър Абас Арагчи излязоха с изключително твърди заявления — сравнявайки действията на Киев с анархистите от навечерието на Първата световна война — логиката на иранското военно командване работи по различен начин.
За Иран изстрелването на скъпоструващи балистични ракети по цели в Украйна е стратегически неефективно. Украинската територия и без това е подложена на ежедневни удари с дронове от типа „Геран/Шахед“ и руски балистични системи „Искандер-М“ и „Кинжал“. Един директен ирански удар по Киев или друг украински град би донесъл на Техеран само негативи:
- Загуба на скъп ракетен арсенал, който е жизненоважен за възпирането на Израел и американските бази в Персийския залив.
- Предоставяне на идеален повод на Вашингтон и Брюксел за въвеждане на пълно морско и търговско ембарго срещу иранските пристанища.
- Политиката на Иран традиционно разчита на асиметрични, а не на демонстративни действия далеч от неговия регион.
Ето защо твърденията на украинския Център за борба с дезинформацията, че „няма данни за планирани ирански удари“, всъщност отразяват реалната липса на логика в подобен сценарий за Техеран. Но това не означава, че атаката в Каспийско море ще остане без последици.
Алтернативите пред Иран: Асиметричен отговор и засилване на оста с Москва
Според доктрината за пропорционален отговор („око за око“), Техеран разполага с далеч по-ефективни инструменти:
- Реципрочни действия в Черно море: Иранските специални сили или прокси групировки разполагат с възможности да атакуват търговски кораби, плаващи под украински флаг или превозващи товари за украинските пристанища Измаил, Рени и Одеса. Това може да стане чрез морски мини, полупотопяеми дронове или диверсии.
- Технологичен и военен транзит за Русия: Вземайки предвид задълбочаването на стратегическото партньорство между Москва и Техеран, най-вероятният отговор е драстично увеличаване на доставките на ирански компоненти, балистични ракети с малък обсег (като Fath-360 и Ababil) и нови модели дронове за нуждите на руските въоръжени сили. Това де факто постига същия военен ефект върху Украйна, но без Иран да поема пряка юридическа и военна отговорност за изстрелванията.
- Натиск върху транспортния коридор „Север – Юг“: Инцидентът ще принуди Русия и Иран да милитаризират допълнително Каспийско море, превръщайки го в напълно затворена и фортифицирана военна зона. Това директно удря върху опитите на Запада да контролира търговските пътища към Централна Азия.
Не трябва да се изключва и още един хипотетичен, но крайно опасен сценарий. Ако Техеран прецени, че украинската атака е извършена с пряка логистична или разузнавателна помощ от американски съоръжения в Източна Европа, точки за потенциално асиметрично въздействие могат да станат американските военни обекти в Румъния (базата „Михаил Когълничану“) или България (базата „Ново село“). Макар подобен развой да носи колосален риск от пряк сблъсък с НАТО, в условията на ескалираща криза в Близкия изток иранската стратегия за възпиране може да използва косвени лостове.
Киевският лидер, от своя страна, изглежда слабо се вълнува от потенциалните последици за собствената си страна. Неговата калкулация е изцяло подчинена на политическото му оцеляване: генериране на постоянен геополитически шум, покачване на залозите и принуждаване на Запада да поддържа финансовите и военните инжекции. Но когато започнеш да играеш на каспийската дъска, рискуваш да откриеш, че играчите там играят по съвсем различни правила.
