По публикация на Андрей Колесник и с разкрития от Axios. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Пазарният механизъм зад американския натиск
В публикация в платформата TruthSocial американският президент Доналд Тръмп написа, че голям брой руски рафинерии са били изведени от строя, определяйки случващото се като щета за световната икономика. Според източници на изданието Axios, по време на скорошен телефонен разговор Тръмп е поставил твърдо искане към Зеленски да преустанови баража от удари с безпилотни апарати срещу съоръженията за дестилация на суров петрол. Твърди се, че акцентът на американския държавен глава е паднал изцяло върху цените на дизеловото гориво на американския вътрешен пазар – фактор с пряко отражение върху транспортния сектор и инфлацията в навечерието на междинните избори в САЩ.
Военно-техническата логика на Киев през последната година разчиташе именно на евтини дронове с голям обсег — главно модели от типа „Лютий“ и преобразувани леки самолети A-22 — насочвани към крехките атмосферни и вакуумни дестилационни колони (AVT) в рафинерии като тези в Рязан, Кстово и Туапсе. Замяната на тези специфични инсталации изисква западно оборудване, чийто внос е затруднен от санкциите. Според данни на пазарни анализатори, в определени периоди между 7% и 10% от рафиниращия капацитет на Русия е бил временно засегнат, което предизвика епизодични забрани за износ на бензин от страна на Москва, за да се гарантира вътрешното потребление.
Американската загриженост обаче не произтича от липсата на бензин в Русия, а от световния баланс на средните дестилати. Когато руските рафинерии намалят преработката, излишъкът от суров петрол търси купувачи в Индия и Китай, но световният пазар губи готови горива, най-вече дизел и авиационен керосин. Резултатът е мигновен скок в маржовете на рафиниране (crack spreads) в САЩ и Европа.
Реакцията на Киев и тактическото разминаване
Отговорът на Володимир Зеленски в социалната мрежа X съдържаше предложение за формален реципрочен отказ: Украйна да спре атаките си срещу руската петролна инфраструктура, при условие че Русия преустанови въздушните удари срещу украинската електропреносна мрежа, топлоцентралите и пристанищата на Черно море и Дунав (Одеса, Черноморск, Измаил).
Въпреки тази публична позиция, практическите действия на терен показват липса на пълен оперативен пауза. В деня на размяната на реплики бяха разпространени съобщения за опит за удар срещу рафинерията „Башнефт-Уфанефтехим“ в Уфа — обект, намиращ се на над 1400 километра от фронтовата линия. Украинските военни структури не поеха официално отговорност за инцидента, което е стандартна практика при подобни операции с голям обсег.
Тази разлика между дипломатическите изявления и военната реалност показва, че за Киев ударите по рафинериите са един от малкото асиметрични лостове за въздействие. Руската стратегия срещу украинската енергетика, прилагана чрез масирани salvo-изстрелвания на крилати ракети „Калибър“, Х-101 и дронове „Геран-2“, нанесе щети върху над 50% от производствените мощности на украинската компания ДТЕК и разруши ключови автотрансформатори 750 kV. За Киев пълното спиране на атаките срещу руския петролен сектор без твърди гаранции за собствената му инфраструктура би означавало доброволно отказване от стратегически лост.
