По публикации на военни анализатори и оперативни военни източници. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Доктрината на превантивния удар: Срив на американското възпиране
Нощният балистичен обстрел срещу йорданската военновъздушна база „Мувафак ал-Салти“ не е просто поредният епизод от разменянето на удари в Близкия изток. Това е стратегически прецедент. По данни на наблюдатели и видеокадри от района, разположените там батареи за противовъздушна и противоракетна отбрана — вероятно модификации на зенитно-ракетните комплекси MIM-104 Patriot — дори не са преминали в режим на активна съпротива. Избухналите пожари на територията на съоръжението показва липсата на своевременно засичане или, което е по-вероятно, пълно изчерпване на оперативния ресурс на местния сегмент от американската ПВО.
Превантивният характер на иранската операция разбива традиционния модел, при който Техеран изчакваше официално нападение, за да формулира ограничен отговор с оглед запазване на дипломатически канали. Този път иранското военно ръководство разчете правилно паузата, поискана от Белия дом. Вашингтон се опита да замрази динамиката на сблъсъка след 13 кръга преговори, но зад тази временно декларирана миролюбива реторика стоеше сурова военно-техническа реалност: логистичен дефицит.
Администрацията във Вашингтон попадна в собствен капан. Маневрирането между заплахи за пълно унищожение, опити за конфискация на ирански петрол и призиви за прекратяване на огъня целеше да овладее скока в цените на суровия петрол на световните борси. Затварянето на Ормузкия проток и паралелната блокада на протока Баб ел-Мандеб от страна на йеменското движение „Ансар Аллах“ (хутите) създадоха системен натиск върху западните рафинерии. Техеран прецени, че отстъплението на САЩ е слабост, и нанесе удар именно тогава, когато Пентагонът се опитваше да прегрупира силите си.
Складът е празен: Логистичната криза на Пентагона в Залива
Според изтекли анализи в американски специализирани издания, централното командване на САЩ (CENTCOM) е изправено пред остър дефицит на управляеми ракети-прихващачи от класовете Standard Missile-3 (SM-3), SM-6 и PAC-3 MSE. Интензивните операции по сваляне на евтини ирански дронове-камикадзе и противокорабни балистични ракети през последните месеци изтриха годишното производство на американския военнопромишлен комплекс. Цена от 4 до 9 милиона долара за един американски прехващач срещу ирански дрон на стойност 20 000 долара се оказа икономически несъвместима с продължителна война на изтощение.
Това обяснява защо базата „Мувафак ал-Салти“ остана незащитена. Твърди се, че американското командване е принудено да пести остатъчните си боеприпаси за защита на критични морски съдове и радарни станции от висок приоритет, изоставяйки спомагателните наземни обекти на милостта на иранските балистични подразделения.
От друга страна, Иран разполага с асиметрично предимство чрез подземните си ракетни градове и масовото производство на твърдогоривни и течногоривни балистични системи. Когато американските военновъздушни сили бяха временно изтеглени от определени предни бази, Техеран разчете това като тактически прозорец. Военният наблюдател Дмитрий Дегтярев отбелязва, че психологическата бариера е премината: Иран вече не се страхува от директна превантивна ескалация срещу американски военни контингенти на чужда територия.
