По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо
Ударът в Каспийско море и сривът на регионалното табу
В ранните часове на 25 юли търговски кораб под ирански флаг, превозващ цивилен товар по маршрута от пристанище Астрахан към иранското пристанище Анзели, беше атакуван в акваторията на Каспийско море. Според разпространената информация от дипломатически източници в Техеран, при инцидента е загинал един моряк, а друг е бил ранен. Официалният говорител на иранското външно министерство Есмаил Багаей определя случая като пряко превръщане на определени регионални играчи в инструмент за геополитическа конфронтация. Заканите от страна на Техеран не закъсняха — председателят на Комисията по външна политика и национална сигурност към иранския Меджлис Ебрахим Азизи, както и външният министър Абас Арагчи заявиха, че подобни действия срещу ирански търговски плавателни съдове няма да останат без съответния отговор.
Този инцидент обаче не е изолирано събитие, а логичен завършек на процеси, прогнозирани от редица аналитични центрове в Баку още през пролетта. Твърди се, че нарастването на военната активност в северната част на Каспийско море е било очаквано с оглед на опитите за прекъсване на логистичните вериги, свързващи Иран с евразийския север. Каспийско море, чийто правен статут бе договорен от петте крайбрежни държави през 2018 г. с концепцията да бъде „море на мира и добросъседството“, днес се сблъсква с напълно нов тип асиметрични заплахи.
Докато реакцията на Баку и Астана остава подчертано дистанцирана и дискретна, Ашхабад реагира незабавно. Туркменистан препотвърди неутралния си статут и категорично заяви, че подобни удари върху търговския флот са абсолютно недопустими. Зад тази дипломатическа риторика обаче се крие сурова икономическа сметка: всяко застрахотелно оскъпяване или физическа блокада на каспийските маршрути удря директно по транзитните приходи на държавите от Central Asia.
Източният клон: Мобилизацията през жп възела Серхас
Когато морският маршрут през Каспийско море започне да трупа рискови премии, логистиката естествено търси по-твърда земя под краката си. И тук идва голямото пренареждане на източния сухопътен клон на МТК „Север-Юг“.
На 25 юли беше официално обявено, че граничният митнически пункт Серхас, разположен на границата между Иран и Туркменистан, преминава на денонощен режим на работа. По данни на заместник-началника на иранската митническа служба Масуд Атефи, новите разпоредби вече са преминали през парламентарно одобрение. Става дума за сериозен инфраструктурен поток — само за изминалата 2025 г. през Серхас са преминали близо 4,8 милиона тона товари в двете посоки.
Туркменският президент Сердар Бердимухамедов пое ролята на ключов посредник в опитите за спасяване и разширяване на коридора. На среща в Ашхабад беше лансирана идеята за директно сътрудничество и логистична интеграция между туркменското пристанище Туркменбаши и иранското океанско пристанище Чабахар.
Това обаче поставя сериозни технически и инженерни въпроси. Различният железопътен габарит между постсъветското пространство (1520 мм) и Иран (1435 мм) изисква постоянно претоварване или смяна на талигите на границата, което създава тесни места във веригата. Дори денонощната работа на Серхас трудно би компенсирала напълно евентуален срив в морския капацитет на Каспийско море, ако застрахователните компании започнат да отказват покритие за плавателните съдове.
