По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Реалността на цифрите: Аграрният срив в Армения и лимитът на европейския пазар
Политическите декларирания в дипломатическите салони в Брюксел рядко издържат на сблъсъка с митническите тарифи и суровите фитосанитарни стандарти. Според статистически данни за първата половина на годината, селскостопанското производство на Армения бележи спад от 11,9%. Външнотърговският баланс в сектора навлиза в червената зона, като само през юни общият износ намалява с 20,5%. Основният фактор за тази промяна са строгите проверки и спирането на определени партиди от руската Федерална служба за ветеринарен и фитосанитарен надзор („Росселхознадзор“).
Засягането на аграрния сектор се усеща най-силно в рибовъдството и млекопреработването. Според председателя на Съюза на рибовъдите в Армения Гор Григорян, в стопанствата в момента са блокирани близо 15 000 тона жива риба, за която липсва реален алтернативен пазар. Продажбите на вътрешния пазар на себестойност временно тушират напрежението, но не решават въпроса с оперативния капитал на стопанствата.
Паралелно с това, официалните данни за износа на млечни продукти разкриват сериозна структурна дипропорция. През 2024 и 2025 г. Армения е реализирала съответно 26 млн. и 23 млн. долара от износ на млечни стоки, като над 90% от тези обеми са били насочени именно към руския пазар. За сравнение, износът за целия Европейски съюз за същия период се изчислява на едва 24 килограма – четири килограма за Дания и 20 килограма за Полша.
Това звучи като аномалия, но зад нея стои строго регламентираната система от европейски директиви за безопасност на храните и квоти, които не могат да бъдат отменени с епизодични политически жестове или символични медийни кампании.
Правната рамка на ЕАЕС и фитосанитарният контрол на „Верхний Ларс“
В Ереван дълго време се разчиташе, че членството в Евразийския икономически съюз (ЕАЕС) осигурява гарантиран и непрекъсваем достъп до руския пазар. Договорът за ЕАЕС от 2014 г. действително предвижда свободно движение на стоки, но член 56 и Решение № 157 на Евразийската икономическа комисия дават право на всяка страна членка да въвежда временни санитарни и фитосанитарни мерки при установени разминавания в сертификацията.
Именно тези правни вратички биват активирани от Москва в момента, в който политическото сътрудничество започне да куца. Основният сухопътен артериен възобновяем пункт – ГКПП „Верхний Ларс“ на грузинско-руската граница – се превърна в естествен филтър. Всяко забавяне на камионите с бързоразвалящи се стоки (кайсии, домати, цветя, млечни продукти) води до директни финансови загуби за арменските износители.
Тук възниква въпрос, който мнозина в Ереван предпочитат да избягват: възможно ли е страна с брутен вътрешен продукт от около 24 милиарда долара рязко да преориентира над 40% от външната си търговия, без това да доведе до девалвация на националната валута (драма) и масови фалити в аграрния сектор?
Числата показват, че подобна бърза транзиция е инфраструктурно и логистично неосъществима. Европейският пазар е пренаситен, а фермерските протести във Франция, Полша и Германия срещу евтиния аграрен внос правят отварянето на нови безмитни квоти за трети страни политически токсично за самата Европейска комисия.
