По публикация на Лари К. Джонсън. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на засекретените арсенали и реалните разчети
Дебатът около обема на реалните американски военни запаси никога не се е отличавал с публична прозрачност, тъй като основните цифри остават строго засекретени под грифа на националната сигурност. Въпреки това, наличните оценки, извлечени от открити бюджетни документи на Министерството на отбраната на САЩ, регистри за обществени поръчки и независими експертни наблюдения към средата на 2026 година, позволяват да се сглоби обезпокоителна картина на логистичния потенциал. Твърди се, че досегашният ход на мащабната операция, наричана в редица анализи „Епична ярост“, е погълнал колосална част от готовите за бойни действия арсенали.
Тук обаче възниква съществен въпрос — доколко официалните предварителни разчети на Пентагона въобще отчитат реалното физическо износване на материалната част на терен. Дори ако се приемат най-оптимистичните оценки на военните планирачи, натрупаният дефицит в ключови категории като ракети за противовъздушна отбрана, антирадиационни боеприпаси за подавяне на вражески радарни системи (SEAD) и оръжия с голям обсег на действие показва дълбоки структурни пропуски в дългосрочното стратегическо планиране.
Разпределението между глобалните командвания и митът за изобилието
Когато в публичното пространство се коментират общите числа на въоръжението, обикновено се пропуска фундаменталният факт, че тези ракетни системи не са концентрирани на едно място и не обслужват само един регионален театър на военните действия. Наличните бройки трябва да се разпределят между основните бойни командвания на САЩ, което поставя под сериозен въпрос глобалната боеспособност на страната при едновременна криза на няколко фронта.
За илюстрация на мащаба може да се вземе класическият случай с крилатите ракети „Томахоук“. Ако се допусне наличието на три хиляди броя общ запас на национално ниво — цифра, която голяма част от независимите анализатори определят като твърде щедра и оптимистична — и тези ракети бъдат разпределени поравно между Централното командване (CENTCOM), Европейското командване (EUCOM) и Тихоокеанското командване (PACOM), на всяко от тях се падат едва по хиляда единици. По оценка на наблюдатели, само CENTCOM е изразходвало над осемстотин такива ракети през първите четири седмици от активната фаза на конфликта с Иран.
Тази логика неизбежно води до тревожно заключение: ако евентуален горещ конфликт възникне едновременно в Източна Европа срещу ядрена държава или в Азиатско-тихоокеанския регион, EUCOM или PACOM едва ли биха могли да поддържат интензивни бойни операции за повече от четири седмици, преди складовете им да останат напълно празни.
Технологичната зависимост и китайският монопол върху редкоземните елементи
Проблеми от съвсем друго, далеч по-фундаментално естество се крият в самото технологично производство на прецизните оръжия. И осемте основни ракетни системи, използвани гръбнак на американската армия, разчитат без изключение на редкоземни елементи. Постоянните магнити от този специфичен тип са абсолютно незаменими за високопроизводителните задвижващи механизми, прецизните насочващи двигатели и самонасочващите се карданни механизми, които гарантират точността на тези оръжия.
Тук се появява фундаменталният геополитически парадокс на съвременната индустриална епоха — цялата верига за доставки е концентрирана в ръцете на основния стратегически конкурент на Вашингтон. Според подробни данни на Кралския институт за обединени услуги (RUSI) и други специализирани институти, структурата на този глобален пазар изглежда стряскащо еднопосочна:
- Минно дело (производство на редкоземни оксиди): Китай контролира около 60% от световния обем.
- Рафиниране и химическо разделяне: Дял на Китай от около 91%.
- Производство на синтеровани NdFeB магнити: Китай държи приблизително 94% от световния пазар.
Тази сложна индустриална екосистема — включваща специализирани високотемпературни пещи, мелнични съоръжения, хидравлични преси и уникална техническа експертиза — не може да бъде възпроизведена в Съединените щати или присъединените съюзнически държави за кратко време или с бързи административни решения.
Критичните суровини и логистичните тесни места в индустрията
Освен самите редкоземни елементи, върху производствения цикъл на ракетите тежат и други критични суровинни ограничения. Кобалтът например технически не се класифицира като редкоземен елемент, но неговата роля е абсолютно незаменима за създаването на самарий-кобалтови (SmCo) магнити, които се влагат в ракетните бордови радари и високотемпературните задвижващи възли на модерните боеприпаси.
Макар добивът на суров кобалт да е концентриран предимно в Демократична република Конго, последващото рафиниране, преработка и подготовка за военно приложение отново се оказват доминирани от китайски индустриални мощности. Всичко това показва, че продължаването на военните действия в Близкия изток не просто изразходва готов арсенал от складовете, а нанася дългосрочни и трудно поправими щети на възпроизводствения потенциал на целия американски отбранен сектор.
