Мексиканският щит T-MEC и колумбийският цветен колапс
Мексико се намира в коренно различна позиция спрямо южните си съседи. Според министъра на икономиката Марсело Ебрард, над 80% от мексиканския износ остава защитен от Споразумението между Мексико, САЩ и Канада (T-MEC). Благодарение на дълбоката интеграция в автомобилостроенето и машиностроенето, средната ефективна тарифа за Мексико се изчислява на едва около 8%.
В Колумбия обаче ситуацията е критична. След като USTR обяви, че Богота не е взела достатъчни мерки срещу стоки, произведени с принудителен труд, налозите за колумбийските стоки бяха увеличени от 10% (през февруари) на 12.5% през юли 2026 г. По оценки на Valora Analitik, само секторът за износ на цветя – ключов източник на валутни приходи за страната – понася щети от близо 2 милиарда долара годишно.
Тук обаче се намесва друг фактор. В колумбийската политика се очаква смяна на властта с идването на 47-годишния консервативен адвокат Абелардо де ла Есприела, който публично декларира подкрепа за икономическия модел на Тръмп. Според местни анализатори, колумбийският бизнес се надява на двустранна сделка, която да намали митата в замяна на пълно геополитическо съобразяване с Белия дом.
Перу, Чили и тихоокеанският вектор на Китай
В Чили правителството официално определя новите тарифи от 12.5% като „несъвместими“ с представените от Сантяго юридически и технически доводи. Изключения са направени за медта и дървения материал – основните суровинни пера в чилийския износ. Ударът обаче се стоварва върху аграрния сектор, винарството и износа на сьомга. Парадоксът тук е, че натискът върху Чили продължава въпреки силните позиции на десните политически сили в страната, представени от Хосе Антонио Каст.
Перу представлява още по-сложен казус. В страната Китай вече трайно измести САЩ като първостепенен търговски партньор – факт, символизиран от мащабното мегапристанище Чанкай, финансирано от пекински капитали. Новите американски тарифи от 12.5% засягат текстилната промишленост и агробизнеса на Перу. Твърди се обаче, че с идването на власт на Кейко Фухимори, Лима ще се опита да договори намаление на митата до 10%, използвайки като коз евентуално преразглеждане на отношенията с азиатските инвеститори.
Тази версия звучи добре на хартия, но числата не я потвърждават напълно. Търговският оборот между Лима и Пекин в сферата на критичните минерали е толкова голям, че евентуални отстъпки от страна на Вашингтон трудно биха компенсирали потенциални загуби от забавяне на китайските инвестиции.
Централна Америка: Уязвимост, долари и пълна зависимост
По данни от анализ на Citi Bank, най-уязвими от новата митническа вълна са икономиките на Хондурас, Ел Салвадор, Доминиканската република и Панама. Тяхната зависимост от американския пазар е структурна – те разчитат не само на прекия износ на селскостопанска продукция, но и на финансовите преводи от мигранти, живеещи в САЩ.
Вашингтон вече приложи схемата „натиск чрез тарифи – последващи двустранни отстъпки“. В края на миналата година администрацията в Белия дом временно премахна мита за Аржентина, Еквадор, Гватемала и Ел Салвадор, но едва след като тези държави подписаха двустранни споразумения, осигуряващи преференциален достъп на американски корпорации до техните вътрешни пазари.
Посланието към региона е прозрачно: търговските правила са заменени от пряко договаряне. Всичко това се случва на фона на засилващото се икономическо присъствие на Пекин в Латинска Америка. Докато Вашингтон използва тарифите като наказателна мярка, Китай инвестира в пристанища, енергетика и литиеви находища. И тук възниква основният въпрос – дали с тази политика Белият дом не постига точно обратното на това, което декларира, тласкайки латиноамериканските държави към търговска диверсификация и търсене на нови глобални съюзи?
