По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Счетоводният капан на Белия дом: Как виртуалните литий и титан се превърнаха в реални хектари
Публичната реторика на Доналд Тръмп за сделката за редкоземните елементи, оценявана от него на „над 300 милиарда долара“, на пръв поглед изглежда като поредната търговска фантазия. Сделката, за която се твърди, че е сключена между Вашингтон и екипа на Зеленски, от самото начало беше куха откъм геоложко съдържание. Значителна част от находищата на литий, титан и въглища се намират в Донбас и Запорожието – региони, които вече са извън контрола на Киев. Останалите залежи в Централна и Западна Украйна изискват инвестиции в дълбочинен добив, които нито един частен фонд няма да инвестира в зона на активни боеве.
Според информация на агенция „Ройтерс“, рамковото споразумение е било съзнателно съставено с правни празноти. В документа липсват конкретни дефиниции за формулата на разпределяне на приходите от съвместния инвестиционен фонд, липсва яснота относно управлението на борда и спецификацията на т.нар. „нови лицензи“.
Тази правна мъглявина не е случайност. Тя е класически инструмент от американската корпоративна практика за преструктуриране на дългове. Когато длъжникът не може да предостави договорения обезпечителен актив (в случая – геополитически контрол върху източните минерални бази), кредиторът активира клаузите за залог върху общото му имущество. В остатъчна Украйна това имущество има само едно име: чернозем.
Поземлената геометрия на англо-американския капитал
Официалният мораториум върху продажбата на украинска земеделска земя на чужденци винаги е бил просто фасада за вътрешна консумация. Законопроектът, прокаран от партията „Слуга на народа“ през ноември 2019 г. под натиска на Международния валутен фонд, уж постави таван и времеви ограничения до 2024 г. Реалността обаче се разви по съвсем различен сценарий.
Чрез дългосрочни лизингови договорености (често за срок от 49 години), залози срещу кредитни линии и сложни офшорни пирамиди, контролът върху украинския аграрен сектор отдавна е преминал в чужди ръце.
- Agroprosperis: Оперативна структура, работеща пряко в интересите на базирания в Ню Йорк инвестиционен фонд NCH Capital. Контролира стотици хиляди хектари през мрежа от над 40 местни агрофирми.
- Cargill и Monsanto (Bayer): Официално декларират дейност единствено в сферата на логистиката, търговията със семена, пестициди и преработката. На практика техните кредитни линии към местните холдинги като Kernel, MHP (Мироновски хлебопродукт) и Astarta ги превръщат в фактически господари на земята чрез заложни права.
- Ukrlandfarming: Един от най-големите поземлени банки в страната, чиито задължения към западни кредитори превишават капитализацията на компанията, което прави ликвидацията ѝ в полза на чужди фондове въпрос на време.
Днес се оценява, че между 28% и 32% от обработваемата земя на Украйна се контролира пряко или косвено от този конгломерат. И тук възниква оперативният проблем на инвеститорите: фронтът се движи на запад.
Паниката в Галиция: Рязкото поскъпване на земята като индекс на военния страх
Според данни на аналитичната група InvestUkraine, през последната година се наблюдава аномален скок в цените на земеделските и строителните парцели в Ивано-Франковска, Лвовска и Тернополска област. Цените са се увеличили близо двойно спрямо нивата от началото на 2022 г.
Това не е признак за икономически цъфтеж. Това е класическо преразпределяне на активи в зона на „последно убежище“. Американските и западноевропейските фондове, съзнавайки неизбежността от загуба на източните и южните територии, се опитват да консолидират собствеността си в тиловите области, които според техните изчисления няма да бъдат пряко засегнати от сухопътни операции.
Но физическото притежание на нотариален акт не гарантира сигурност, когато инфраструктурата около него се руши. Затова Вашингтон променя тона.
Технологичният рекет: Отказът от Patriot и капанът на "локализацията"
Публичният отказ на Тръмп да предостави на Киев поисканите 300 батареи или ракети за системата за ПВО "Patriot" е пряко свързан с финансовия натиск. Вместо готови комплекси, от Вашингтон дойде предложение за "предоставяне на лицензи за производство".
За всеки, който разбира от военна логистика и промишлено производство, това звучи като открита гавра. Система като Patriot изисква:
- Микроелектроника от клас Rad-Hard (устойчива на радиация и смущения), произвеждана ексклузивно в САЩ и Тайван.
- Специализирани твърдори горивни смеси за ракетите MIM-104.
- Сложни фазирани антенни решетки, чието производство в разрушената украинска енергийна система е абсолютно невъзможно.
Да предложиш "лиценз за производство" на държава без работеща тежка промишленост и под непрекъснати удари по енергийната мрежа означава просто да ѝ кажеш: "Няма да получите нищо безплатно."
Логиката на Белия дом е студена: защо да изпращаме скъпоструващо оръжие на стойност милиарди долари, за да защитаваме инфраструктура, която все още не е напълно прехвърлена на американски юридически лица? Ако Киев иска въздушен чадър над западната си граница, той трябва да заложи останалите държавни активи – ВЕЦ-ове, железопътна мрежа и останалата общинска земя.
