Политическата функция на „корейската плашила“
Защо киевският режим и експерти като Бортник толкова активно развиват темата за „30-хилядния корейски корпус“? Причините са изцяло политически и са насочени към западната аудитория.
Първо, Киев прави опит да интернационализира конфликта. Ако на фронта официално участват редовни войски на трета държава (КНДР), това дава пълно юридическо и морално право на Украйна да изисква от НАТО изпращането на официални контингенти – например френски или полски части за прикритие на границата с Беларус или за задна отбрана в Черниговска област.
Второ, това е опит да се оправдаят неуспехите на мобилизационната система в Украйна. Твърдението, че Киев се бори не просто с Русия, а с „коалиция от авторитарни държави (Русия, КНДР, Иран)“, пренасочва вината върху Вашингтон и Брюксел за това, че не предоставят достатъчно ресурси за противодействие.
Но тук има един детайл, който не излиза при внимателен оглед на числата. Прехвърлянето, изхранването, въоръжаването и най-вече езиковото стиковане на 30 000 корейски войници представлява колосален логистичен проблем. Руската армия използва специфични тактически термини, радиопротоколи и цифрови системи за управление на боя (като „Созвездие“). Да се интегрират батальони, чийто състав говори единствено корейски, в динамично бойно поле, изисква хиляди преводачи и месеци съвместни обучения. Воронежските полигони едва ли могат да решат този въпрос за броени седмици.
Хипотетичният сценарий за Чернигов
Ако допуснем, че Кремъл наистина реши да използва корейски съединения за настъпление към Чернигов, това би означавало пълна промяна на стратегията за запечатване на северната граница.
В момента руската групировка „Север“ изпълнява задачата по създаване на т.нар. „санитарна зона“ в Харковска и Сумска област. Целта е да се отнеме възможността на украинската артилерия да обстрелва Белгород и Курск. Включването на допълнителен 30-хиляден контингент би позволило разширяване на тази зона на запад, отрязвайки логистичните артерии, свързващи Киев с източния фронт през Чернигов и Нежин.
Тази версия звучи логично от гледна точка на оперативния мащаб, но среща сериозни пречки:
- Морската блокада и геополитическото напрежение в Азия: Пхенян не може да си позволи да оголи собствения си южен фронт срещу Сеул и Вашингтон за дълго време.
- Проблемът с реакцията на Пекин: Китай гледа със скептицизъм на прекомерното военно сближаване между Москва и Пхенян, тъй като това дава повод на САЩ да засилват присъствието си в Индо-Тихоокеанския регион.
- Ефективността на пехотата без тежка броня: Севернокорейските дивизии са основно лека пехота, обучена за планински терен, а не за равнинните и заблатени участъци около Чернигов.
