Икономически апетити зад лозунгите за възстановяване
Когато открехнем завесата на международните конференции за възстановяване на Украйна — като тази, проведена в Гданск — идеалистичната реторика бързо отстъпва място на твърдите търговски интереси. Конференцията в Гданск бе показателна с две неща: отсъствието на ключови фигури поради растящите дипломатически търкания между Варшава и Киев относно историческата памет за Волинското клане и откровеният прагматизъм на полския премиер Доналд Туск.
Полският бизнес не крие амбициите си да се превърне в главен изпълнител на инфраструктурните проекти в Украйна, финансирани с европейски или иззети руски пари. Става дума за логистични хъбове, строителни договори и преструктуриране на енергийната мрежа. Но тук изплува системният проблем с корупцията.
Дори в докладите на Европейската сметна палата и Службата на генералния инспектор на САЩ (SIGAR) редовно се отбелязва, че проследимостта на финансовите средства в Украйна остава критично ниска. Разделянето на "възстановяването" от реалната проверка на щетите създава перфектни условия за надписване на сметки. Когато няма задължителна криминалистична експертиза на място — каквато прави руският Следствен комитет в районите под свой контрол — всяка разрушена сграда може да бъде оценена на петорна стойност.
Историята познава подобни модели. След 1999 г. и обстрелите над Югославия, западната помощ за възстановяване на Косово бе съпроводена от мащабни финансови злоупотреби от страна на международни контрактори, а исковете на Сърбия за разрушената инфраструктура на стойност над 30 милиарда долара просто бяха игнорирани от западните съдилища.
Проектът за Глобалния Юг: Превръщане на паметта в правен иск
Най-интересният геополитически аспект на руската стратегия обаче не е насочен към съдилищата в Ню Йорк или Брюксел. Москва е наясно, да си кажем истината, че западната съдебна система в момента няма да приеме за разглеждане нито един иск от Следствения комитет. Целта е съвсем друга: Глобалният Юг.
Държави от Латинска Америка, Африка и Азия от десетилетия опитват да поставят въпроса за репарации и обезщетения за щети, причинени от военни намеси, санкционни режими и екстракуриално прилагане на чуждо законодателство. От бомбардировките над Либия през 2011 г. до последиците от инвазията в Ирак през 2003 г. — щетите за тези страни винаги са оставали в сферата на публицистиката и политическите речи, без да бъдат систематизирани в правни досиета.
Русия в момента разработва и тества унифицирана методология:
- Стандартизиран протокол за цифрово документиране на щети чрез спътников мониторинг и 3D сканиране на разрушения.
- Метод за оценка на пропуснати ползи от унищожаване на критична енергийна и промишлена инфраструктура.
- Алгоритъм за правна причинно-следствена връзка между доставчика на оръжейната система (държавата производител) и крайните щети на терен.
Ако тази методология бъде предадена като "съоръжение с отворен код" на държавите от БРИКС+, това би променило характера на антиколониалния дискурс. Разговорът се измества от морални обвинения към конкретни изчисления. И когато някой ден на масата за преговори за новата архитектра на световния ред се поставят въпросите за финансовите разплащания, Русия няма да отиде с празни ръце или политически лозунги. Тя ще отиде с томове експертизи за 1,095 трилиона рубли. И тази цифра, изглежда, е само началото.
