Статистическото сляпо петно на палеонтологията
Всяка наука има своите професионални изкривявания, но при палеонтологията проблемът е пряко свързан с физическата маса на планетата. Когато работиш с материя на 66 милиона години, това, което намираш в лопатата, рядко е обективна представителна извадка. От години в академичните среди циркулира хипотезата, че гигантските влечуги са губили видовото си разнообразие дълго преди фаталния сблъсък в края на креда. Аргументът на поддръжниците на тази версия винаги е бил елементарен и сух: графиката на откритите кости върви надолу. Колкото по-близо се приближаваме до границата между мезозоя и кайнозоя, толкова по-малко фосили излизат от разкопките. Sound logic, както биха казали англосаксонците, ако не беше пълното пренебрегване на факта, че скалите не са идеален архив, а брутална месомелачка от тектоника, влага и атмосферно износване.
Ако една популация намалява, естествено е да откриваме все по-малко нейни следи. Това е теоретичният модел, който се преподава на студентите в първи курс. Реалността на терен обаче е далеч по-мръсна. Фосилизацията сама по себе си е статистическа аномалия. За да се запази една кост, тя трябва да бъде бързо погребана под тонове речни наноси, тиня или вулканична пепел, лишена от кислород, за да се спре гниенето, и след това подложена на тонове натиск за милиони години. Дори този процес да мине безгрешно, остава второто, още по-тежко препятствие: скалата, съхранила костта, трябва да оцелее при тектоничните издигания и ерозията, да излезе на повърхността днес и да се падне в участък, достъпен за транспорт и физическа работа на изследователите.
Екип от палеонтолози и геолози от САЩ, Великобритания и Китай решава да спре да брои просто намерените зъби и прешлени и да направи нещо, което трябваше да бъде направено отдавна – да подложи самата Земя на одит. Вместо да приемат скалния архив като даденост, учените анализират геоложките процеси в Северна Америка отпреди 84 до 66 милиона години. Изборът на този регион не е случаен. Почти половината от световната колекция от фосили от този период произхожда именно от формации като Хел Крийк и Джудит Ривър. Данните показват, че физическото присъствие на скални масиви, способни да съхранят фосили от точно определени прозорци от време, варира драстично. В някои епохи разкритията са огромни и лесни за проучване; в други – геологията просто е заличила повърхностните пластове или ги е затрупала под стотици метри непробиваем наднос.
