/Поглед.инфо/ Докато календарът отмерва седмиците до президентските избори на 25 октомври 2026 г., една тишина става все по-шумнина. Мъжете, които години наред се представят за лидери на политическите сили, не бързат да влязат в директна битка с Илияна Йотова. Някои отлагат, други отказват, трети търсят „единен кандидат“ или инициативен комитет. Причината не е само в рейтинга ѝ. Причината е в това, което тя знае за тях – и в това, което самите те сътвориха на българската политическа сцена.
Илияна Йотова не е просто политик. Тя е журналистка от първите години на прехода. Между 1990 и 1997 г. в БНТ е репортер, редактор, водеща на новини и директор на дирекция „Новини и актуални предавания“. В онези години, когато телевизионният екран все още беше главният източник на информация, тя е виждала отблизо как се „градят “ политическите кариери, как се сключват сделките, как се крият или създават компромати, както и как се изпират образите. Познава „кирливите ризи “ – не от слухове, а от репортажи, интервюта и редакционни решения. Когато по-късно става шеф на пресцентъра на БСП (1997–2007), а след това депутат и евродепутат, този опит не изчезва. Той се натрупва.
Малцина си дават сметка, че Йотова е една от малкото фигури в днешната политика, която е видяла отблизо и трите големи прехода на България след 1989 г. – от тоталитаризъм към демокрация, от хаоса на 90-те към европейска интеграция и от кризата на доверието след 2020 г. към сегашната конфигурация. Тя не е наблюдател. Тя е участник.
Десет години в Европейския парламент (2007–2017) ѝ дават международен поглед, който малцина от днешните партийни лидери притежават. Работила е по теми като миграция, граждански свободи, вътрешен пазар и правосъдие. Познава механизмите на Брюксел, натиска на лобитата и разликата между декларациите и реалните решения. Това не е „европейски блясък “ – това е опит, който позволява да се види през кухите фрази.
Тя познава и историята на БСП отвътре. Видяла е как партията, която някога беше основен фактор, беше постепенно маргинализирана при Корнелия Нинова – чрез вътрешни чистки, конфронтации и поредица от слаби изборни резултати, които доведоха до изключване на самата Нинова и почти изчезване на партията от парламентарната карта. Познава и големите личности в БСП, които са в основата на демократичната конституция и правовата държава – хората, които през 90-те положиха основите на институциите, а днес гледат с горчивина как наследството им беше пропиляно. Йотова знае цената на лидерството, което унищожава, вместо да гради.
Освен политиците, Йотова познава отвътре и неформалните центрове на влияние в културата, спорта, медиите и бизнеса. Тя е работила директно с хората, които години наред формират общественото мнение, разпределят влиянието и контролират достъпа до ресурси в тези сфери. Знае кой как е изградил позициите си, кои са реалните зависимости и кой всъщност дърпа конците. Това знание е много по-опасно за нейните опоненти от всякакви партийни комюникета.
Когато от „Дондуков “ 2 се казваше, че през последните години „президентът Радев няма с кого да разговаря и да преговаря“, това не беше празна реторика. Много от т.нар. лидери предпочитаха задкулисни договорки, медийни атаки или институционални ограничения вместо открит диалог. Някои от тях надхвърлиха правомощията си. През 2023 г. парламентът прие поправки в Конституцията, които силно ограничиха възможността на държавния глава сам да избира служебен премиер – сведен до затворен списък от длъжности (председател на НС, управител или подуправител на БНБ, омбудсман и др.). Част от тези промени по-късно бяха обявени за противоконституционни от Конституционния съд. Днес някои от авторите на тези „реформи “ плащат политическата цена – загубен контрол, размити позиции и намаляващо обществено доверие.
Често се чува обвинението, че Йотова „назначила “ Андрей Гюров за служебен премиер през февруари 2026 г. Фактът е друг: според тогава действащите правила тя нямаше голям избор. Гюров беше подуправител на БНБ – една от малкото възможни фигури. Но именно този избор, колкото и ограничен да беше, позволи на обществото да види по-ясно истинското лице на „Продължаваме промяната “ и на онези, които твърдяха, че са алтернатива. Корупционни скандали, записи, оставки и арести – само през 2025 г. партията беше разтърсена от тежки обвинения за схеми с обществени поръчки в Столична община, които доведоха до оставката на Кирил Петков като лидер и до сериозни вътрешни сътресения. Случаят „Петрохан “ също остави тежко петно и повдигна много въпроси, около тази партия и нейните лидери. Малцина биха разбрали пълния контраст, ако не беше този период.
Гюров, какъвто и медиен образ да му изграждат, няма как да се мери с опита, познанията и институционалния опит на Йотова. Той е продукт на една сравнително кратка политическа вълна. Тя е преминала през десетилетия реална власт, кризи и компромиси. Служебният кабинет „Гюров “ организира изборите през април 2026 г., след които „Прогресивна България “ на президента Румен Радев спечели убедително парламентарно мнозинство, което драстично промени политическата конфигурация в България.
Бойко Борисов, Делян Пеевски и Кирил Петков (заедно с други) могат да се съърдят само на себе си. В желанието си да ограничат до минимум правата на президента, те отнеха правомощия, стесниха възможностите за назначаване на служебен кабинет и опитаха се да превърнат държавния глава в почти церемониална фигура. Днес плащат цената на собствената си глупост. Както казва българската поговорка – с техните камъни, по техните глави.
За разлика от тях, от парламентарно представените партии към днешна дата, само Костадин Костадинов и „Възраждане “ гласуваха против ограничаването на президентските правомощия през 2023 г. и открито нарекоха промените предателство. Костадинов е сред малцината партийни лидери, които не носят пряката отговорност за обезсилването на институцията. Именно затова само той теоретично би могъл да застане в надпреварата за президент срещу Йотова.
Илияна Йотова е човек на думата и фактие. Това пролича ясно и на 22 август 2026 г. на Шипка. Докато някои партийни лидери призоваваха за свикване на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) във връзка с конфликта в Иран и американските самолети-цистерни, президентът Илияна Йотова отговори остро и директно: „Използването на националната сигурност на страната за пропагандни и партийни цели със съмнителни политически дивиденти е предателство към страната ни.“ Тя беше категорична, че към момента няма основание за свикване на КСНС, и постави неудобен въпрос: „Питам се защо не искаха КСНС през февруари, когато 15 самолета бяха разположени на софийското летище с разрешението на правителството на г-н Желязков, без президентската институция да бъде уведомена.“
Държавният глава Йотова припомни и друго неудобно за мнозина решение – че с голямо мнозинство беше гласувано отнемането от президентската институция на службите за сигурност. „Сега се оказва, че тези, които го гласуваха, не са доволни от своето решение“, посочи тя. Лидерите, които настояват за КСНС, имат пълната възможност да се запознаят с всички доклади на службите. Но вместо да го направят тихо и отговорно, предпочитат да превърнат темата в предизборна пропаганда. Йотова ясно каза, че търси съгласие и пресечните точки на общите интереси, а не партийни дивиденти от националната сигурност.
Те не смеят да застанат срещу нея, защото присъдата е ясна. Тя познава системата отвътре. Като журналистка в БНТ през 90-те е виждала как се раждат и как се преобразуват силовите групировки – ВИС, СИК, ТИМ и останалите. Знае как някои от тях постепенно облякоха „бели якички “, влязоха в бизнеса и започнаха да влияят върху политическите процеси и държавните поръчки. Познава и по-новите играчи – как на небосклона изгряха Асен Василев, Кирил Петков и Николай Денков. Била е на масата на преговорите. Знае какво е да работиш с неработещ парламент и с поредица от нестабилни правителства.
Девет години като вицепрезидент ѝ дадоха още по-ясна картина. Сега, когато Йотова е президент, а Радев е премиер с убедително мнозинство, картината е обърната. Онези, които се опитваха да обезсилят президентската институция, се оказват в позиция, в която нямат удобен ход.
Бойко Борисов някога говореше с висока самоувереност – че при рейтинг от 90 % „и магаре да върже за президент, щели да го изберат“. Никога не е крил, че президентството е скритата му мечта. Днес обаче отрича амбициите си и повтаря, че три премиерски мандата са достатъчни. Делян Пеевски, който разтърси из основи ДПС и който дълго време си позволяваше от медиите да задава тона и да влияе върху парламентарните процеси, в последните месеци видимо се сниши. Кирил Петков и „Продължаваме промяната “ също предпочитат да стоят настрана. И те нямат мъжкото достойнство за открит дебат срещу Йотова. Защото знаят: срещу нея не се влиза с кухи лозунги и медийни образи. Влиза се с факти, с история и с готовност да бъдеш разпитан от човек, който е виждал много повече от онова, което те са готови да покажат.Най-голямото признание за силата на Йотова не са рейтингите.
Най-голямото признание е мълчанието на мъжете, които обикновено не мълчат. Когато Борисов, Пеевски и Петков предпочитат да стоят в сянка, вместо да влязат в открит двубой, това говори повече от всяка тяхна реч.
На Шипка Йотова припомни и друго – че българските опълченци са завещали единение, помирение и безкрайна отдаденост към Родината, а не разделение и малодушие. „И тези, които са по върховете на държавата днес, трябва да знаят цената на тази свобода, да носят отговорността пред държавата…“, заяви тя. Думите ѝ звучат като директно послание към онези, които днес се крият зад партийни централи.
Йотова не е безгрешна. Никой с такава дълга кариера не е. Но тя е играч, който познава терена, правилата и съперниците далеч по-добре от повечето мъже, които днес се крият в партийните си централи. Президентската надпревара не е шоу. Тя е проверка на характера и на паметта.
В епоха, в която политиката все повече се превръща в медийно шоу и бързи кариери, Илияна Йотова е неудобно напомняне. Напомняне, че опитът не се купува, паметта не се изтрива, а системата отвътре се познава само ако си бил част от нея.
Илияна Йотова не се нуждае от гръмки предизборни обещания. Тя носи със себе си нещо, което никой от днешните партийни лидери не може да фалшифицира – времето и знанието за него.
И именно затова мъжете, претендиращи за лидери, мълчат.
