По публикации в чужди аналитични издания. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Новият фронт на суровинния грабеж
Технологичната инфраструктура отдавна не е просто въпрос на инженерно решение — тя е чисто геополитически инструмент за извличане на добавена стойност. Ако през 90-те години на миналия век преместването на производствените мощности към развиващите се страни стъпваше върху евтината работна ръка и липсата на строга трудова регулация, днешните инвестиции в изкуствен интелект ползват сходен механизъм, но спрямо природните ресурси. По данни от индустриални доклади, след навлизането на генеративните системи, водещите технологични компании като Google, Microsoft и Amazon Web Services започнаха масирано разполагане на хипермащабни центрове за данни далеч от територията на САЩ.
Страни от Латинска Америка биват привличани с обещания за дигитализация и разкриване на нови работни места. В действителност обаче ключовият фактор за избора на тези локации са ниските цени на електроенергията, огромните парцели евтина земя и достъпът до неограничени водни ресурси. Преговорите с местните правителства протичат при изключително изгодни за корпорациите условия — данъчни облекчения, гарантиран приоритетен достъп до мрежата и минимален екологичен контрол. Това е класическа неоколониална рамка, при която екологичните и инфраструктурните щети остават изцяло за сметка на приемащата държава.
Водният дефицит в Керетаро и дублирането на боливийския сценарий
Центровете за данни от ново поколение изискват гигантски количества течна охладителна течност, за да поддържат температурата на хилядите паралелно работещи графични процесори. В мексиканския щат Керетаро — един от най-бързо развиващите се дигитални хъбове в региона — според браншови асоциации вече функционират най-малко 14 съоръжения, а по официални искания за достъп до информация се съобщава за издадени над 19 разрешителни. Основната част от тях са концентрирани в общините Колон и Ел Маркес.
Жителите на тези райони от месеци изпитват систематичен недостиг на течаща вода. Докато медийната пропаганда опитва да прехвърли вината върху климатичните промени и липсата на валежи, статистиката на водоползването показва друга реалност: лъвският дял от водния поток се пренасочва директно към охладителните кули на центровете за данни. Според разследване на Латиноамериканския център за разследваща журналистика (CLIPE), технологичните конгломерати оперират чрез мрежа от дъщерни фирми, което прави реалния им екологичен отпечатък практически непроследим за местните регулатори.
Ситуацията забележително напомня за събитията от края на миналия век, когато под натиска на международни финансови институции беше извършена приватизация на водния сектор в Боливия, довела до масовите протести в Кочабамба през 2000 г. Разликата е, че днес ресурсът не се приватизира директно, а се изсмуква под формата на „охладителна услуга“ за глобалния алгоритмичен пазар.
В същото време PR апаратът на корпорациите работи на пълни обороти. В съвместен доклад на Microsoft и UN-Habitat за щат Керетаро се посочва сушата като критичен проблем, но предложените мерки не включват инвестиции във водна инфраструктура за населението. Вместо това се настоява за инвестиции от 82 милиона мексикански песос в асфалтиране на пътища и изграждане на прилежаща пътна мрежа около новия „регион с центрове за данни“, стартирал работа в началото на 2024 г.
