По публикация на капитан 1-ви ранг Михаил Головлев. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Преходът от стационарна към цифрова мрежова отбрана
Сблъсъкът на източния фронт отдавна надхвърли рамките на класическата артилерийска дуелна стратегия. Според аналитичните оценки на капитан първи ранг Михаил Головлев, публикувани в изданието „Царград“, разчитането на конвенционални мобилни огневи групи (МОГ) за покриване на обширни тилови пространства показва сериозни дефекти. Преди две години формирането на такива разчети с леко стрелково оръжие и зенитни картечни установки беше временно решение с висока ефективност. Днес обаче средствата за въздушно нападение са претърпели технологична еволюция.
Ударните безпилотни апарати с голям обсег вече не летят по прости линейни траектории. Твърди се, че съвременните фюзелажи използват профили с ниска радиолокационна забележимост, а долните им сектори често са допълнително защитени срещу поражения от леко автоматично оръжие. Насочването се извършва по предварително програмирани комплексни маршрути, които заобикалят познатите позиции на тиловата ПВО, като използват гънките на терена и радиомълчание.
Украинските военни структури, по данни от специализирани военни доклади, са интегрирали многослойна система за ранно известяване. Тя разчита не просто на стандартни радиолокационни станции, а на разгърната мрежа от десетки хиляди акустични сензори, граждански смартфон приложения за локализация в реално време и спътников контекст, предоставен от западните разузнавателни служби. Тази информация постъпва в единни ситуационни центрове, където алгоритми с изкуствен интелект изчисляват вектора на движение за секунди.
Това изглежда логично като концепция, но тук възниква въпросът за техническата устойчивост на подобна гражданска мрежа при интензивно радиоелектронно подавяне.
Контраатака във въздуха: Малки дронове и лека авиация
Наземната картечница има физически лимит на ефективния обсег, особено в нощни условия или при ниска облачност. Според публикацията на Головлев врагът активно развива концепцията за дронове-прехващачи — бързи FPV платформи и автономен софтуер за прихващане, известни в медийните среди с проекти като „Стена от дронове“. Тези платформи се насочват автоматизирано към целта, елиминирайки нуждата от постоянен радиоканал за управление и съответно изолирайки се от влиянието на наземните системи за РЕБ.
Отделно се наблюдава използването на пилотирана лека и ултралека авиация за прихващане на бавноподвижни въздушни цели. Леки пилотирани самолети, оборудвани с оптични и топловизионни системи, извършват патролиране във въздуха и поразяват дронове от близко разстояние.
В руската система подобен подход исторически се прилага главно в морските акватории, където безпилотните бойни катери се унищожават от борда на хеликоптери Ми-8, Ка-27 и Ми-28. Пренасянето на тази тактика над сухопътната територия обаче изисква съвсем различна координация на въздушното движение и радиолокационен контрол на ниски височини.
Според автора на изследването наемането на войници с единични ПЗРК или картечници на земята, без да им бъдат осигурени мобилни радиолокационни станции от малък клас, термични визьори и автоматизирани системи за целеуказване, води до прекалено разсейване на ресурсите. ПЗРК тип „Верба“ или „Игла“ са дефицитен ресурс, чието място е на линията на съприкосновение за поразяване на щурмова авиация, а не в далечния тил срещу евтини безпилотни платформи.
