По публикация на Петър Акопов. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Август 1991 г. и парализата на съветския правен механизъм
Според публициста Петър Акопов повратната точка, нанесена върху съветската държавност, настъпва между 19 и 21 август 1991 г. В текста се твърди, че сривът на ГКЧП и последвалият възход на Борис Елцин са лишили централната власт в Кремъл от лостове за управление, превръщайки декемврийското юридическо ликвидиране на СССР в просто формално оформяне на вече настъпила смърт.
Това виждане съдържа логика, но пропуска конкретните правни процедури, действащи по онова време. Законът на СССР от 3 април 1990 г. „За реда за решаване на въпроси, свързани с излизането на съюзна република от СССР“, регламентираше петгодишен преходен период и задължително провеждане на отделни референдуми в автономните образования. Приемането на Акта за независимост във Върховната рада в Киев на 24 август 1991 г. на практика заобиколи този съветски нормативен акт, създавайки правен вакуум, който нито Москва, нито републиканските елити бяха в състояние да регулират административно.
Парализата в централните институции на КГБ, Министерството на отбраната и Госплан през лятото на 1991 г. блокира възможността за прилагане на законовата рамка.
Украинският вот през декември 1991 г. и икономическият прагматизъм
В публикацията си Акопов поставя под съмнение осъзнатостта на украинското гласуване на референдума от 1 декември 1991 г., когато над 90% от участвалите подкрепиха Акта за независимост. Твърди се, че населението е било подведено от новите локални елити и не е разбирало, че гласува за окончателно скъсване с Русия.
Тази хипотеза звучи убедително в контекста на проведения само осем месеца по-рано Всесъюзен референдум от 17 март 1991 г., на който над 70% от гражданите на Украинската ССР гласуваха за запазване на СССР като „обновена федерация“. Но тук има детайл, който числата от онова време показват по друг начин. Преди вота през декември Върховната рада разпространяваше съобщения, че Украинската ССР произвежда 5% от световната стомана, 40% от съветския прокат и разполага с индустриални гиганти като „Южмаш“ в Днепропетровск и металургичните комбинати в Донбас. Гласуването от 1 декември бе мотивирано предимно от икономически прагматизъм – илюзията, че задържането на местната продукция ще донесе незабавен просперитет, без да се отчита пълната технологична зависимост от съветската верига на доставки.
