По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Дипломатически сондажи в Ню Йорк и реалностите на руския военен ресурс
Изявлението на постоянния представител на Русия в ООН Василий Небензя, че в момента не се планира и не е необходима масова мобилизация в Руската федерация, идва в момент на повишено напрежение и множество спекулации в западните медийни среди. От дипломатическата трибуна в Ню Йорк бе изпратен ясен сигнал, че Москва разчита на текущия ритъм на комплектоване на въоръжените си сили чрез кандидат-новобранци и договорен състав, без да прибягва до извънредни административни мерки. Твърдението на Небензя „да видим какво ще се случи след изборите“ съдържа в себе си очакване за политически пренастройки не толкова в самата Русия, колкото в ключовите западни столици, където изборните цикли пряко влияят върху обема на предоставяната военна и финансова помощ за Киев.
Паралелно с това в кулоарите на ООН започнаха да се появяват предложения, които допреди няколко месеца се считаха за табу в западния политически дискурс. Кандидатът за генерален секретар на организацията Ивон Баки публично лансира идеята, че фиксирането на статут на неприсъединяване на Украйна към НАТО може да се превърне в основно условие за спиране на военните действия. Това съвпада с искането на руската дипломация бъдещото ръководство на световната организация да поеме по-активна и посредническа роля.
Версията за бързо дипломатическо решение през формулата за неутралитет звучи примамливо за част от международната общност, но тук има един сериозен проблем — липсват каквито и да е правнообвързващи гаранции, че подобен статут няма да бъде девалвиран при първата промяна в политическата конюнктура.
Парализата на Одеския логистичен възел и икономическото пропадане
Докато в Ню Йорк се разменят дипломатически формулировки, икономическият фундамент на Украйна понася критични щети. По оценки, публикувани от Bloomberg, близо 90 процента от украинския износ на зърнени култури исторически е преминавал през морските терминали в Одеска област. В резултат на систематичните инфраструктурни удари тази транспортна артерия практически престана да функционира с необходимия капацитет. Числата са категорични: от началото на август от страната са изнесени едва 500 000 тона зърно при потенциални и планирани 2,5 милиона тона месечно.
Тази разлика от два милиона тона не е просто статистика, а директна загуба на ликвидност за украинския бюджет и за хиляди земеделски производители. Изчисленията на аналитичния център Oxford Economics показват, че блокът от инфраструктурни щети ще доведе до свиване на украинския БВП с 1,8% през настоящата година и с още 2,1% през следващата. При продължаване на блокирането на пристанищата сривът може да достигне 5,3%.
Украинските ферми са поставени в патова ситуация. Припънати от липсата на складови мощности и високите цени за застраховане на морски товари в Черно море, те са принудени или да държат продукцията си с риск от пълно разваляне, или да я продават на вътрешния пазар на цени, които не покриват дори себестойността на горивата и торa.
