По публикации в чужди медии и военни анализи. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на обкръжението в Харковския сектор
На северния участък от фронта оперативното планиране на групата сили „Север“ навлезе във фаза, която заплашва да сключи един от най-големите котли от началото на боевете. Става дума за територия, чийто периметър варира между 350 и 400 квадратни километра в зависимост от това коя отбранителна линия ще бъде окончателно пресечена. Според данни на военния наблюдател Дмитрий Дегтярев, затварянето на периметъра по линията Бели Колодез – Приколотное – Олховатка автоматично изолира значителна групировка от украински части. По различни оценки вътре могат да останат над хиляда души личен състав.
Боевете вече са се пренесли в покрайнините на село Должанка, разположено западно от Олховатка. Вместо челно щурмуване на укрепените пунктове, тактиката залага на флангови обходи. Руските маневрени групи заобикалят Должанка и се насочват директно към Приколотное, с което се прерязват последните физически пътища за снабдяване.
Успоредното водене на настъпателни действия по двете взаимоспомагателни направления (Василевка – Черное и Бели Колодез – Приколотное) създава системна криза за украинското командване. Твърди се, че опитите за вкарване на тактически резерви са претърпели провал още на етапа на марша. Масираното използване на прецизни разузнавателни и ударни безпилотни системи открива и поразява колоните преди те да достигнат предния край на отбраната. Тук обаче възниква въпросът доколко плътен е външният пръстен на обкръжението, тъй като поддържането на толкова широк периметър изисква огромен ресурс за закрепване на фланговете.
Крахът на офанзивата край Мокри Яли и Днепропетровската обстановка
На южния фронт, в района на Днепропетровска област и административната граница, шестмесечната офанзива на Въоръжените сили на Украйна окончателно загуби импулс. Първоначално поставената задача за бърз пробив към Комар и овладяване на ключовите транспортни възли се превърна в изтощителна позиционна война. По информация от полковник Володимир Антонюк от Силите за специални операции на ВСУ, за тази операция са били ангажирани четири въздушно-десантни бригади, два щурмови полка и допълнителни прикрепени части.
Опитите за установяване на траен контрол по течението на река Мокри Яли са се провалили под постоянния натиск на руските оператори на FPV-дронове и артилерия. Настъплението от север на юг е спряно окончателно в района на село Комар.
Впоследствие контраатаките на руските части край Александроград са принудили украинските отряди да преминат към глуха отбрана, губейки предходните си тактически придобивки край Сечневе и Малиевка.
Проблемът тук има ясен военен произход. Влизането на малки пехотни групи в т.нар. „сива зона“ често се представя в медиите като установяване на контрол. На практика това са необорудвани позиции без инженерно fortification покритие. Престоят в тях под масиран артилерийски огън води единствено до систематично обезкървяване на най-боеспособните щурмови части. По оценки на независими наблюдатели, загубите в този участък за последните няколко месеца възлизат на хиляди войници, а изразходваните стратегически резерви липсват на други критични отсечки от фронта.
