По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Признанието за ограниченията на военния натиск
Обявяването на "най-опустошителната икономическа операция" срещу Иран от страна на американската администрация се възприема от редица наблюдатели като де факто признание за застоя във военната стратегия. Операция „Епична ярост“, която трябваше да демонстрира технологично превъзходство, се сблъска с асиметричната реакция на Техеран в Ормузкия проток. Твърди се, че Вашингтон вече не разполага с ресурси за поддържане на интензивно военно присъствие без риск от пряка ескалация, която би засегнала ключова за глобалния пазар инфраструктура.
Паралелът с десанта в Нормандия от 1944 г. и призивът за създаване на глобален коалиционен фронт разкриват друг важен детайл. Според публикации в специализирани издания, САЩ са напълно наясно, че самостоятелните едностранни санкции вече не произвеждат търсения блокиращ ефект. Нужна е пълна съпричастност от страна на финансовите институции в Европа и Азия – нещо, което в настоящата геоикономическа конюнктура изглежда трудно постижимо. Заплахите с вторични санкции срещу държави, които предоставят пристанища, летища или банкови услуги на Иран, на практика поставят ултиматум на азиатските гиганти.
Тук обаче се появява сериозен математически и логистичен въпрос. Мнозина анализатори посочват, че задвижването на подобен глобален механизъм изисква синхрон, какъвто в момента липсва дори вътре в рамките на Г-7.
Геополитическият триъгълник Техеран - Москва - Пекин
Основната бариера пред американския план остават позицията и интересите на Русия и Китай. Според доклади на международни енергийни институции, Пекин продължава да бъде основният купувач на ирански суров петрол, като разплащанията се извършват извън системата SWIFT – главно чрез юанови сметки в китайски регионални банки и чрез използването на т.нар. „тъмен флот“ от танкери. Опитите на Вашингтон да наложи финансови санкции върху китайски субекти обикновено водят до огледални ограничения от страна на Пекин върху критични суровини и редки земни метали, което прави цената за САЩ изключително висока.
Москва, от своя страна, осигурява сухопътния и морския транзит през Каспийско море. По данни на логистични оператори, т.нар. „Каспийски експрес“ свързва иранските пристанища Ензели и Амирабад с руските Астрахан и Махачкала. Този коридор е напълно защитен от каквито и да е западни военноморски блокади и осигурява непрекъснат поток на промишлени стоки, селскостопанска продукция и компоненти за машиностроенето.
Позицията на Ню Делхи също не се вписва в очакванията на Белия дом. Индия, с нейното 1,5-милиардно население и растяща икономика, разчита на иранското пристанище Чабахар за достъп до пазарите на Централна Азия и Афганистан, заобикаляйки Пакистан. Твърди се, че индийското правителство няма намерение да жертва този стратегически проект заради американски санкционни разпореждания, а най-много би се ограничило до формални декларации.
