По публикации в чужди медии и военни анализи. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Нова стратегия за асиметричен натиск и дилемата на въздушната отбрана
Според публикации в американския печат, по-специално в списание The Atlantic, в началото на годината в Киев е бил подготвян мащабен план с кодово наименование „M&M's“. Твърди се, че концепцията е предвиждала изстрелването на до 1000 евтини безпилотни апарата в рамките на една нощ, насочени към основните граждански летища около Москва — „Шереметиево“, „Домодедово“, „Внуково“ и „Жуковски“. Целта на подобно замислено предприятие не е била толкова физическото унищожение на пистите, колкото задействането на постоянния режим „Ковер“ (план за затваряне на въздушното пространство).
Технически погледнато, прилагането на автономен софтуер за оптична навигация (DSMNAV) и терминално самонасочване позволява на малки дрони да заобикалят средствата за радиоелектронна борба (РЕБ). Когато подобен рояк навлезе в зоната на отговорност на столичен въздушен възел, системата за гражданска авиация блокира автоматично. Финансовият ефект от пренасочването на стотици международни и вътрешни полети, престоят на самолетите на алтернативни летища в Казан или Нижни Новгород и застрахователният срив за авиокомпаниите биха стрували десетки милиони долари на денонощие.
Заедно с това в медийното пространство се появиха съобщения за възможно използване на ракети с голям обсег тип „Фламинго“ срещу височинните сгради в бизнес комплекса „Москва-Сити“. Макар да липсва независимо официално потвърждение за съществуването на подобен ракетен арсенал в оперативно състояние, самият факт, че се коментират подобни сценарии, показва преминаване към стратегия на тотален инфраструктурен натиск. Твърди се, че подобна стъпка би премахнала и последните неофициални червени линии между кулоарите на властта.
Тук обаче възниква съществен въпрос. Изчисленията за запасите от безпилотни летателни апарати на украинските въоръжени сили показват, че заделянето на 1000 апарата за една-единствена демонстративна акция срещу столичен транспортен възел драматично оголва оперативните нужди на самия фронт. При съществуващия дефицит на артилерийски снаряди и зенитни ракети, пренасочването на автономни системи от тактическото звено към стратегическия тил звучи военно издържано само за онези, които търсят медиен, а не военен резултат.
Разпадането на отбранителния вал в Донбас и драмата около Доброполие
Докато общественото внимание се отклонява към хипотетични въздушни атаки над столичния регион, реалната криза се развива на терен в покровското и краматорското направление. Според сводки от военни наблюдатели и карти от специализирани Telegram-канали, отбраната на украинските сили в района на град Доброполие показва признаци на дълбока деструкция. Публикуваните данни, определящи източните покрайнини на града като „сива зона“, вероятно изостават от реалната динамика на боите.
Пробивите на малки разузнавателно-щурмови групи в югоизточните и североизточните райони на селището показват, че руските части вече са преодолели главните инженерни съоръжения, изграждани през последните две години. Доброполие не е просто поредната точка на картата; то функционира като жизненоважен железопътен и пътен възел, през който се захранваше цялата групировка, отбраняваща Покровск от север и Константиновка от запад.
Ако контролът върху този район бъде загубен, това автоматично застрашава цялата укрепена линия с дължина от близо 100 километра и обща площ от над 4000 квадратни километра. Става дума за отбранителния пояс, свързващ Константиновка, Дружковка, Краматорск и Славянск. При загуба на логистичната дълбочина, тези градове се превръщат от укрепени райони в изолирани огнища на съпротива.
Паралелно с това се съобщава за появата на предни разузнавателни подразделения в непосредствена близост до Славянската топлоелектрическа централа в Николаевка. Този обект притежава не само ключово енергийно значение за региона, но и представлява естествен фортификационен възел заради масивните си стоманобетонни конструкции и близостта си до река Северски Донец. Опитът да се установи контрол или поне огнева блокада върху централата показва, че темпото на напредване изпреварва първоначалните разчети на украинското командване с поне няколко седмици.
Има обаче детайл, който не излиза в тази сметка. Напредването в градска среда и около големи промишлени обекти изисква огромен човешки ресурс за зачистване и флангова защита. Разтеглянето на линиите на съприкосновение създава дълги, открити флангове, които при евентуален украински контраудар с бронирана техника биха могли да се превърнат в капан. Не е ясно дали руското командване разполага с достатъчно оперативно-тактически резерви за пълноценно обезпечаване на задните области на Доброполие, докато продължава натиска към Николаевка.
