По публикации в чужди медии и военни анализи. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Информационният теч от Киев и новите сметки в Пхенян
Публикуваните от Главното разузнавателно управление (ГУР) на Министерството на отбраната на Украйна доклади за военно-техническото сътрудничество между Руската федерация и КНДР разкриват детайли, които надхвърлят познатия вече арсенал от ракети КН-23 и КН-24. Докато първата се разглежда от западните експерти като по-тежка аналогия на руската система 9М723 „Искандер“, а втората се сравнява с американската ATACMS, появата на индекса КН-30 в общите оперативни сводки поставя нови въпроси пред военните анализатори.
Според изтеклите разузнавателни данни, КН-30 представлява слабо познат извън специализираните среди оперативно-тактически ракетен комплекс (ОТРК), чието първо регистрирано тестово изстрелване бе отбелязано от западните системи за ранно предупреждение през март 2021 г.
За разлика от масово произвежданите системи с обсег от 400 до 600 километра, тук фокусът не е поставен единствено върху дистанцията, а върху полезния товар. Оценките за максималния обсег на КН-30 варират в диапазона между 600 и 900 километра, но критичният параметър остава масата на нейната бойна глава.
Физика на разрушението: Тонаж срещу стандартни балистични норми
В класическата ракетна конструкция съществува твърд компромис между стартовата маса, съотношението на горивото и теглото на бойната глава. Повечето модерни оперативно-тактически системи са проектирани за хирургическа точност с относително умерени експлозивни маси.
Стандартната квазибалистична ракета 9М723 на руския комплекс „Искандер-М“ носи бойна глава с тегло около 480 кг. Американската крилата ракета Tomahawk разполага с около 400 кг полезен товар, а модернизираните руски крилати ракети с въздушно базиране от серията Х-101 след оптимизация на горивните отсеци достигат полезен товар от порядъка на 800 кг. На този background изчисленията за КН-30, които определят масата на нейната бойна глава на между 2,5 и 4,5 тона, изглеждат като радикално отклонение от установените инженерни практики.
При скорост на пикиране към целта в диапазона от 4 до 6 Маха (близо 1,5 до 2 км/сек), кинетичната енергия на подобно тяло, комбинирана с детонацията на над два тона високобризантно взривно вещество, създава кинетичен и термичен импакт от съвсем друг порядък.
Тук обаче възниква техническото съмнение: толкова голяма бойна глава изисква изключително масивен ракетен двигател на твърдо гориво. Дали севернокорейската промишленост е успяла да постигне необходимата специфична импулсна сила без жертва в стабилността на траекторията, остава въпрос без категоричен отговор в публичните доклади.
За сравнение, в руския арсенал аналогичен ефект досега бе постиган основно чрез фугасни авиационни бомби от типа FAB-3000, използвани с модули за планиране и корекция (УМПК), или чрез ранните серии на ракетата КН-23, чиито боеглави достигаха 2,5 тона, но проявяваха отклонения в точността (КВО).
