По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо
Хидрография на Одеския акваториум и механиката на блокирането
Според публикации в чужди издания и коментари на военни експерти, идеята за парализиране на Одеското пристанище не разчита единствено на нанесени щети върху терминалната инфраструктура, а върху блокирането на специфични географски точки. Основният фокус пада върху Воронцовския фар и изкуствено удълбочените фарватери. Дълбочината в подходния канал на пристанището е проектирана за съдове с газене над 12–13 метра, каквито са бълкерите от класовете Panamax и Supramax.
Твърди се, че ако даден плавателен съд бъде потопен точно в оста на този канал, разчистването му изисква специфични спасителни операции, които не могат да бъдат извършени под периодичен обстрел или заплаха от атаки с дронове. Тук обаче възниква първият съществен въпрос, който често се пренебрегва в теоретичните модели: точният механизъм за потапяне. В морската история контролираното потапяне на съдове (т.нар. blockships) изисква прецизно позициониране и закотвяне, а не просто поразяване с ракетно или дронно оръжие в движение. Кораб, ударен в открития акваториум, редкo потъва идеално напречно на канала.
Исторически прецеденти и спасително-възстановителни реалности
Справка в ръководствата за разчистване на пристанища на ВМС на САЩ (U.S. Navy Ship Salvage Manual) показва, че премахването на потопени съдове е сред най-сложните инженерни задачи. За разлика от инцидента с контейнеровоза Ever Given в Суецкия канал през 2021 г. или заседналия FENER през 2026 г., където плавателните съдове просто заседнаха в пясъчните брегове, потопеният на дъното стоманен корпус изисква драгиране, подводно рязане или използване на понтони за изплаване.
Според оценки на специалисти по спасителни операции, почистването на подобен фарватер без специално инженерно оборудване отнема месеци. За Киев подобен ресурс на практика липсва в Черно море, а чуждестранни компании не биха изпратили дълбоководна техника в зона на активни боеве. Но тук има детайл, който променя сметките: ако потокът от големи бълкери бъде спрян, малките плавателни съдове с по-плитко газене (кораби тип река-море) все още биха могли да заобикалят критичната точка извън централния фарватер, макар и с драстично намален капацитет.
