По публикации в чужди медии и военни анализи. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Скоростта като основен фактор за насищане на ПВО
Структурата на въздушните нападения в източноевропейския театър на военните действия претърпява съществена трансформационна фаза. Анализът на оперативните данни показва, че фокусът се измества от масирано използване на класически дозвукови крилати ракети към високоскоростни балистични платформи и модернизирани безпилотни апарати с реактивна тяга.
При дозвуковите крилати ракети от типа Х-101 процентът на прехващане от страна на украинските отбранителни системи продължава да бъде сравнително висок — по данни на независими военни наблюдатели той достига около 75%. За тази цел украинското командване все по-често включва във въздушния патрул изтребители F-16 и МиГ-29, за да компенсира недостига на наземни зенитно-ракетни комплекси. Тази тактика спестява ценни зенитни ракети, но износва летателния ресурс на наличните бойни самолети.
Ситуацията се променя радикално при появата на балистични ракети от комплексите „Искандер-М“, хиперзвуковите „Кинжал“ и „Циркон“, както и корейските балистични системи KN-23. Данните от мониторинговите канали сочат, че прихващането на подобни цели клони към нула, дори когато в защитата са ангажирани батареи Patriot (PAC-2/3).
Краткият подпьотен интервал — в някои случаи 25 балистични удара в рамките на едва 8 минути — напълно блокира реакцията на автоматизираните системи за управление на огъня.
Реактивните модификации на безпилотните апарати „Геран“ показва сходна тенденция. При стандартните витлови версии мобилните огневи групи и комплексите IRIS-T успяват да неутрализират значителен процент от апаратите. Нарастването на скоростта при реактивните модели обаче съкращава прозореца за откриване и съпровождане до нива, в които леките зенитни оръдия и преносимите ЗРК стават практически неприложими. Това налага употребата на скъпи ракети за прихващане, което създава тежка асиметрия между цената на нападението и цената на защитата.
Удар по авиационния клъстер и инфраструктурните възли
Основният вектор на скорошните удари бе насочен към военната и транспортната авиационна инфраструктура в Киевска, Одеска и Полтавска област. Според публично достъпни спътникови термални данни от системата NASA FIRMS, са регистрирани сериозни пожари на територията на летищния комплекс в Бориспол и авиационния завод „Антонов“ в Киев.
Завод „Антонов“ традиционно представлява критична брънка от производствено-ремонтната верига на украинската военна авиация. Твърди се, че там са разположени цехове за сглобяване на перспективни далекобойни ракети и безпилотни системи от типа „Фламинго“. Едновременното поразяване на съоръжението с няколко различни типа оръжия показва целева приоритетност, целяща прекъсване на техническата поддръжка на западната техника.
Летищните бази като „Школьный“ в Одеска област и „Миргород“ в Полтавска област продължават да бъдат обект на систематичен натиск. Тези инфраструктурни обекти изпълняват ролята на предни летища за засичане и бързо разгръщане на тактическата авиация. Частичното или пълното им извеждане от строя ограничава маневреността на украинските ВВС и затруднява пребазирането на получените от НАТО платформени носители.
