По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Логистичният възел "Мартусивка" и разпръснатата военна индустрия
Според разпространената от руското Министерство на отбраната информация, при нощното нападение над Киевска област са били използвани над 20 балистични и крилати ракети, включително хиперзвукови системи „Циркон“, балистични „Искандер-М“, ракети „Калибър“ и повече от 160 ударни безпилотни летателни апарата. Основните поразени цели в периметъра на столицата са били свързани не толкова с директни войскови части, колкото с логистичната структура, обслужваща производството на украинските далекобойни системи.
Твърди се, че сред ударените съоръжения е логистичният център „Мартусивка“ (управляван от „Замлер Груп“), както и складови площи на „Файър Пойнт“ ООД и „Укрспецсистемс“. Тези обекти се посочват от руски военни анализатори като критични елементи за съхранение на западно оборудване, сглобяване на ударни дронове FP-1 (с деклариран обсег до 1600 км) и компоненти за крилати ракети FP-5 „Flamingo“.
Тук обаче има нещо, което не излиза в елементарните триумфални репортажи.
Украинската страна от поне две години провежда мащабна програма за географско разпръскване на военнопромишлените си мощности. Производството на един дрон вече рядко се случва под покрива на един-единствен гигантски завод. Двигателите пристигат през полската граница, композитните корпуси се формоват в малки цехове в Западна Украйна, а крайният монтаж се извършва в подземни или маскирани като цивилни обекти хангари. Поражението върху един логистичен център без съмнение създава оперативен прекъсвач, но то трудно може да спре производствения цикъл завинаги, освен ако ударите не станат ежедневни и със същата плътност.
Завод „Антонов“ и съдбата на безпилотника „Лютий“
Официалните съобщения определят като важна цел и държавното предприятие „Антонов“. Според наличните данни там са били разположени мощности за разработване и сглобяване на камикадзе-дрона Ан-196 „Лютий“ – основно средство за нанасяне на удари по руска рафинерийна и военна инфраструктура на стотици километри зад фронтовата линия.
Според руския военен експерт Юрий Кнутов, цитиран в чуждестранни медии, атаката срещу „Антонов“ има за цел да удари не просто текущото сглобяване, а научния и конструкторски потенциал на проекта.
Тази версия звучи логично на хартия, но инженерните реалности показват друга картина. Инженерно-конструкторските екипи на модерни военни проекти отдавна не работят на чертожните дъски в централните сгради на държавните заводи. Чертежите, софтуерните протоколи и алгоритмите за автономно насочване се съхраняват на облачни сървъри, базирани в западноевропейски държави. Поразяването на физическата сграда на „Антонов“ унищожава оборудване, налични корпуси и инструментариум, но не и интелектуалната база за възпроизводство.
