Джан Хун отбеляза, че в Азия живее близо 60% от световното население, а потреблението на кафе в региона расте четири до пет пъти по-бързо в сравнение с други части на света. По думите му годишният обем на крайния пазар на кафе в Китай вече надхвърля 200 млрд. юана и нараства с около 20% годишно – приблизително десет пъти по-бързо от средния световен темп. Очакванията са този висок темп на растеж да се запази още поне 5–10 години.
Тенденцията се потвърждава и от данните за търговията на водещите страни износителки на кафе.
Етиопия, родината на сорта „Арабика“, е показателен пример. Преди две години Китай е бил едва седмият по големина пазар за етиопско кафе, а през финансовата 2024/25 г. се е изкачил до пето място. През 2025/26 г. вече е третият най-голям пазар, след Саудитска Арабия и Германия, като износът на етиопско кафе за страната достига 47 836 тона на стойност 347 млн. долара – съответно с около 40% и 58% повече спрямо предходната година.
„Развитието на кафе културата в Китай открива много нови възможности за Етиопия“, казва заместник-ръководителят на етиопското посолство в Китай. Според него това създава по-тясна връзка между етиопските производители и китайския иновационен и предприемачески дух, както и с променящите се вкусове на китайските потребители.
Нарастващият интерес към китайския пазар се усеща и в Колумбия. Търговският съветник в посолството на латиноамериканската страна в Пекин Оскар Фелипе Руеда Плата посочи, че през последните четири години вносът на колумбийско кафе в Китай се е увеличил с около 105%.
„Кафето е най-важният селскостопански продукт на Колумбия, затова голяма част от работата ми в Китай е свързана именно с него“, каза Руеда Плата. По думите му кафето може да се превърне във важна основа за двустранно сътрудничество в области като аграрните научни изследвания, адаптацията на земеделието към климатичните промени и технологичните иновации.
В момента основните входни точки за кафе на китайския пазар са пристанищата в източната част на страната, сред които Шанхай. Политиките на Хайнанската зона за свободна търговия обаче създават условия за изграждането на нов логистичен и търговски канал.
От 2025 г. суровото кафе бе включено в списъка на стоките с нулеви мита в Хайнанската зона за свободна търговия. Това позволява на компаниите да внасят зелено кафе на зърна без мита, ДДС и потребителски данък при внос. Освен това продукти, произведени в Хайнан с добавена стойност от поне 30%, могат да бъдат внасяни в континенталната част на Китай през т.нар. „втора линия“ без вносно мито.
Според Руеда Плата именно проучването на тези преференциални политики е една от основните цели на участието му в Международното изложение за кафе в Хайнан. Той вижда в тях възможност за колумбийските производители да открият нов вход към бързоразвиващия се китайски пазар.
Джан Хун заявява, че Азиатската асоциация за кафе планира да насърчи всички свои членове да се установят в Хайнанската зона за свободна търговия. Чрез използването на преференциалните политики организацията цели да изгради цялостна кафе индустриална верига и да подпомогне дългосрочното развитие на сектора.
