Когато прекарате достатъчно време над архивите и лабораторните доклади, започвате да развивате специфичен имунитет към романтичните разкази за древността. Историята рядко е триумфален марш на технологичния гений. В повечето случаи тя е скучна, кална и брутална борба за калории, при която анатомията трябва да се нагажда спрямо физиката на околната среда, за да не изстине органът и да не спре сърцето.
Новите данни от палеогеномния анализ на индивиди от японската култура Джомон представят точно такъв суров материален реализъм. Групата, чиято родова линия се отделя от континенталните източноевразийски популации в прозореца между 27 000 и 19 000 години преди настоящето, е била затворена на японския архипелаг в пика на Последния максимален ледников период. В условията на пълна географска изолация и физически лимит на ресурсите, тези хора не са имали лукса да разчитат единствено на външни иновации. Тяхната биология е била принудена да се промени под натиска на затворената икосистема.
ДНК възстановяване в архивното гробище на органичната материя
Органичните останки в киселинните почви на японския архипелаг обикновено изгниват бързо, което прави извличането на древна ДНК изключително тежка задача. Изследователският екип от Токийския университет е обработил проби от 25 индивида от периода Джомон, комбинирайки ги с 17 вече публикувани генома. За да преодолеят разпада на нуклеотидните вериги, учените са приложили метода на импутация (статистическо реконструкторско попълване на липсващи сегменти), сравнявайки фрагментите с над 9000 генома на съвременни японци.
Това, което изплува от молекулярните данни, не е абстрактна теория, а ясен профил на биохимично пренастройване. В гените, отговорни за термогенезата без треперене — процес, протичащ в кафявата мастна тъкан, при който енергията от храната се изгаря директно като топлина вместо да се синтезира АТФ — е регистрирана изключително висока честота на специфичен генетичен вариант. При индивидите от Джомон той присъства в близо 73 процента от пробите. За сравнение, при съвременните източноазиатски популации тази честота е спаднала до едва 17 процента.
Това е сериозно разминаване в числата, което трудно може да се обясни със случаен генетичен дрейф. Когато една вариация се заковава с такава плътност в продължение на хилядолетия, това означава само едно: всеки, който не я е притежавал, просто не е доживявал до възраст за възпроизводство по време на зимните сривове в температурата.
