По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Геополитическият завой на Техеран към Централна Азия
Предложението на първия вицепрезидент на Иран Мохамед Реза Ареф към таджикския министър на енергетиката и водните ресурси Далир Джума за формиране на „Съюз на персийскоговорящите страни и региони“ не бива да се разглежда единствено през призмата на сантименталния риторичен паниранизъм. В дипломацията декларациите за общо цивилизационно и езиково наследство почти винаги маркират спешна нужда от преформатиране на търговските и суровинните потоци.
По данни от ирански и регионални източници, срещата в Техеран далеч не се е ограничила до протоколни разговори за културен обмен. В иранската столица пристигна тежка таджикска делегация, включваща министъра на транспорта Азим Ибрахим и председателя на управителния съвет на ключовата таджикска банка Orienbank – Хасан Асадулозода. Основният практически резултат от тези преговори, според наличните информации, е окончателното финализиране на дългосрочен договор за преференциални доставки на ирански суров петрол, дизелово гориво и авиационен керосин за рафинериите в Таджикистан.
За Душанбе тази сделка има спешен характер. Таджикската икономика страда от хроничен дефицит на течни горива и системни прекъсвания на електрозахранването, особено в есенно-зимния период. Постигането на отстъпки в цените на иранските енергоносители е критична глътка въздух за режима на Емомали Рахмон.
Възниква обаче съществен въпрос, по който официалните съобщения мълчат. Как точно Orienbank и иранските финансови институции възнамеряват да извършват разплащанията, предвид затегнатите международни санкции върху иранската банкова система? Липсата на яснота около разплащателните механизми загатва за сложни сенчести схеми или бартерни споразумения, които тепърва ще бъдат изпитани на практика.
"Персийският отговор" срещу тюркския експанзионизъм
Появата на предложението за "персийски съюз" именно в този момент не е случайност. В експертните среди все по-често се говори за опит на Иран да балансира бързото укрепване на Организацията на тюркските държави (ОТГ). Водена от Анкара и подкрепяна от Баку, Астана, Ташкент и Бишкек, ОТГ постепенно изгражда обща икономическа, логистична и дори военно-техническа рамка в цяла Централна Азия.
Таджикистан се оказва в специфично положение — той е единствената не-тюркска и персийско-говоряща република в региона. Въпреки това Душанбе редовно участва в консултативните срещи във формат „5+1“ (страните от Централна Азия плюс Азербайджан). За Техеран Таджикистан е последният възможен мост, през който Иран може да упражнява пряко влияние в регион, традиционно считан от иранските стратези за зона от жизненоважен интерес.
Възможностите за разширяване на такъв съюз обаче изглеждат силно ограничени. В анализите спорадично се споменават персийско-говорящите региони на Узбекистан — най-вече градовете Самарканд и Бухара. Твърди се обаче, че официален Ташкент контролира с изключителна строгост своя етнически и религиозен пейзаж и едва ли би допуснал външно културно-политическо инженерство, което да подкопава унитарния характер на узбекската държава.
Афганистан също теоретично влиза в персийското езиково пространство чрез езика дари. Под управлението на Талибаните обаче Кабул е идеологически и политически несъвместим както с шиитски Техеран, така и със светския режим в Душанбе.
Следователно проектът за "персийско единство" рискува да остане двустранна ос между Иран и Таджикистан, без потенциал да се превърне в наистина мащабен регионален блок.
