Геохимичната капан-система на късния девон
Преди около 375 милиона години днешният арктически остров Елсмиър се намира малко над екватора. В това пространство няма романтични древни плажове, а огромна, застояла речна делта, затлачена от органични отпадъци. Растителността – предимно първични папрати и ранни дървовидни видове – произвежда небивало количество биомаса, която пада във водата и започва да гние.
За да разберете средата, забравете за чистите планински потоци. Процесът на бактериално разлагане изсмуква почти целия разтворен кислород. В тези плитчини оцеляването не е въпрос на еволюционен амбициозен устрем към сушата, а на елементарна афиксия. Животните или трябва да излязат да глътнат въздух от повърхността, или умират на дъното.
За това свидетелстват и седиментните скали от формацията Фрам. Те покачват високо съдържание на органичен въглерод и минимални нива на пирит, което директно потвърждава аноксичните (безкислородни) условия на водната среда. В тази интелектуална мъгла от биохимични ограничения Тиктаалик разработва своите решения.
Анатомичният двигател: Защо гръдният кош е толкова тежък
Повечето хора виждат в триъгълната глава и плоския череп на Тиктаалик някаква крокодилска елегантност. В реалността това е строг инженерен отговор на липсата на хрилна хидродинамика. За разлика от класическите риби, той губи оперкулума (хрилното капаче) и отделя раменния си пояс от черепа. Това му осигурява вратовратна става – лукс, който му позволява да си върти главата, без да върти цялото тяло.
Но тук идва голямата цена. Тъй като не може да разчита на водното налягане, за да пълни белите си дробове, той развива масивни, препокриващи се ребра. Тъканта е тежка, костите са плътни и изискват огромни количества калциев фосфат, който да бъде синтезиран в организъм с ограничена метаболитна скорост.
По отношение на известните гръдни перки: да, те съдържат аналози на лъчевата, лакътната кост и китката. Солидните костни елементи и развитите мускулни залови са позволявали на животното да се повдига от субстрата. Въпросът обаче е какъв е бил този субстрат. То не е вървяло по суха земя. Механичните натоварвания покачват, че тези перки са служили за оттласкване от тинята, заплетена с гниещи корени, и за фиксиране на тялото срещу слабото течение в плитчините. При движение на сушата, липсата на твърда връзка между таза и гръбначния стълб би смачкала вътрешните му органи под собствената му тежест.
