Пробойни в традиционната археологическа теория
Когато за първи път работих с докладите за остеологичния материал от Гьобекли тепе, установих, че стандартната хипотеза за "мирните първобитни събирачи" просто се срива под тежестта на фактите. В района на югоизточна Анатолия, на около 12 километра североизточно от град Шанлъурфа, мегалитният комплекс променя правилата на играта. Преобладаващото схващане в класическата историография бе, че строгата социална йерархия, религиозните институции и инженерните умения възникват едва след уседналостта и появата на земеделието. Археологическият пласт на Гьобекли тепе, датиран от Германския археологически институт (DAI) към X–IX хилядолетие пр.н.е., показва тъкмо обратното: замисъл, изискващ координация на стотици хора, логистика по пренасяне на тонове варовик и изграждане на масивни Т-образни колони, без налични впрягатни животни или метал.
Истинският дебат обаче не е в теглото на камъните, а в засипания материал между тях. При разкопките под ръководството на екипите, продължили работата след Клаус Шмид, в насипите са открити десетки хиляди животински кости – главно на диви газeли и бикове, – смесени с фрагменти от човешки скелети. В тази интелектуална мъгла от хипотези изпъквапубликуваният през 2017 г. подробен анализ на антрополога Джулия Грески и нейния екип. Фокусът падна върху три конкретни фрагмента (със съответните инвентарни обозначения в архива на обекта), които показват следи от методична манипулация.
Физическата механика на следите
Следите върху костната тъкан са твърде специфични, за да бъдат отдадени на естествено разпадане, заравяне в почвата или нападение от лешояди и хищници. Под микроскоп се виждат прави, дълбоки V-образни жлебове. Всяко рязане с кремъчен нож върху кост оставя уникален профил. Ако костта бе суха, ръбовете щяха да са микроскопично напукани и неравни. Тук обаче разрезите са чисти, което означава едно: работа върху прясна, неокостеняла напълно или все още съдържаща влага костна матрица, непосредствено след настъпването на биологичната смърт.
Процедурата е изисквала познаване на човешката анатомия. Неизвестните оператори са извършвали денатурация – пълно премахване на меките тъкани, включително скалпа, очните ябълки и мускулните връзки. При един от фрагментите се наблюдава перфорация в горната част на тилната кост. Отворът не е пробит с един замах, което би строшило черепната кутия, а е изготвен чрез внимателно, двустранно конусовидно пробиване с кремъчно шило. В съчетание с надлъжния жлеб, минаващ през темето, физическата конструкция има конкретна функция: балансиране на центъра на тежестта. При прекарване на растително влакно или сухожилие през отвора, черепът виси в стабилна позиция, без да се преобръща.
Идеологическият апарат и суровият материализъм
Това не е бил случай за спешна медицина. Травмите са нанесени post mortem. В археологическото гробище на неолитния Близък изток съществуват подобни аналози – от Йерихон до Чаталхьоюк, където черепите на починалите са били изравяни, замазвани с гипс или глина и съхранявани под подовете на домовете. Но в Гьобекли тепе следите от червена охра, втрита дълбоко в микроскопичните разрези, сочат към по-различна публична функционалност. Охрата – железен оксид, чийто добив е изисквал транспорт и преработка, – е била използвана за запечатване на обработената повърхност.
Остеологичният анализ повдига въпроси относно произхода на тези останки. Тъй като са проучени едва около 5% от общата площ на комплекса, а намерените обработени черепи са единични бройки, се изключва възможността това да е била масова практика за всички членове на общността. Контекстът оставя две основни хипотези, които в момента се дебатират в научните среди:
- Култ към предците: Останки на висши членове на клана (шамани, строителни организатори), чиито глави са запазвани и експонирани в светилищата като символ на приемственост и патронаж над занаята.
- Трофейна обработка: Глави на пленени съседи или съперници, превърнати в публичен знак за застрашаване и контрол над територията.
И в двата случая суровият факт е, че обработката е изисквала десетки часове висококвалифициран физически труд с ограничена технология. Кремъчните инструменти се затъпяват бързо при контакт с твърда кост, което означава постоянна подмяна на сечивата по време на самата операция.
