Архивният сблъсък с фикцията за перфектното погребение
Когато Хауърд Картър и финансиращият го лорд Карнарвон пробиват запечатката на гробница KV62 през ноември 1922 г., светът получава перфектната медийна приказка: непокътнати съкровища, златен блясък и недовзети от античните иманяри царски атрибути. Зад този блясък обаче самите теренни дневници на Картър, пазени днес в архивите на института „Грифит“ в Оксфорд, разкриват една доста по-мръсна, хаотична и материално ограничена реалност. Долината на царете не е била романтично светилище, а строителна площадка, пропита с мирис на лой, счупени съдове и тежък физически труд под петдесетградусова жега.
През 2015 г. британският египтолог д-р Никълъс Рийвс, работейки с ултрависокорезолюционни 3D лазерни сканирания на гробницата, направени от испанската организация Factum Arte, направи нещо, което официалната музейна догма в Кайро се опитваше да заглади с десетилетия. Рийвс насочи вниманието към пробойните в официалната версия, сравнявайки микроструктурата на повърхността на маската и изрязаните картови полета (картуши) с папирусните записи от периода на Късната 18-та династия. Изводите не се опират на метафизика, а на металургия, измервания и строга логистика.
Физическите аномалии на десеткилограмовия метал
Златната маска тежи точно 10,23 килограма. Тя е изработена от висок проба златен сплав, но при обстоен микроскопски оглед се вижда, че не е лята като единен монолитен блок. Приложението на рентгенофлуоресцентен анализ разкрива, че лицевата част на маската и шапката (немес) са съставени от два различни вида златни сплави с различен процент съдържание на мед и сребро. Физическата заваръчна линия, макар и майсторски полирана, присъства. Това е метална сглобка. Лицето е споено към останалата част от конструкцията допълнително.
Тук се сблъскваме с ясен логистичен проблем: защо при безкрайните ресурси на една царска работилница майсторите биха заварявали отделни парчета за най-важния атрибут на царя? Времето. Всички налични източници сочат, че Тутанкамон умира неочаквано на около 19-годишна възраст, вероятно вследствие на инфекция след счупване на крака или компресия от падане, както показват изследванията с компютърен томограф от 2005 г., водени от Захи Хавас. Традиционният мумификационен период и подготовка за отвъдното отнемат точно 70 дни. За това време е било физически невъзможно да се добие, рафинира, изчука и инкрустира подобен обем от злато и полускъпоценни камъни като лапис лазули от Бадахшан (дрешен Афганистан) и сердолик от Източната пустиня.
