Всеки, който е прекарал достатъчно часове в ровене из дигиталните масиви през последните две десетилетия, знае с каква скорост интернет губи своята плътност. Публикуваното наскоро мащабно изследване на центъра Pew върху архивните данни от базата Common Crawl не просто потвърждава този процес, а му дава конкретни, макар и очаквано мрачни измерения. Чрез анализ на близо 490 000 англоезични уеб страници, прекарани през ситото на детектора Open Pangram, статистиката заковава плашеща тенденция: приблизително 35 процента от съдържанието, качено в мрежата след появата на ChatGPT, съдържа явни признаци на машинен произход. Това не е просто технологичен напредък, а масово индустриално замърсяване на информационната среда.
Трябва обаче да се гледа с изострена критичност към методологията, за да не се изпадне в евтина паника. В произволна извадка от 10 000 страници, достъпни през юли 2026 година, машините разпознават елементи на алгоритмично писане в около 10 процента от общия масив. Тази цифра включва огромни обеми от по-стари текстове, създадени в ера, когато невронните мрежи бяха просто академичен лукс, а не инструмент за генериране на безплатен маркетинг пълнеж. Когато обаче фокусът се стесни изцяло върху материалите, публикувани през последните четири години, кривата на графиката скача рязко нагоре. Наблюдава се правопропорционална зависимост: колкото по-нов е даден документ, толкова по-голяма е вероятността той да е бил захранен от езиков модел.
Социологията на търговския интернет обяснява тази динамика без нужда от излишна мистика. Търговските домейни в зоната .com показва близо 10-процентово присъствие на синтетично съдържание, докато в неправителствения сектор .org процентът пада на 4,6. При държавните .gov и академичните .edu платформи машинната намеса остава маргинална – около едва 1 процент. Причината за това разминаване не се крие в някакъв висш морален избор на академичната общност, а в суровата логистика на съвременния капитализъм. Търговските сайтове оптимизират разходите за съдържание до абсолютния минимум. Замяната на живи автори, редактори и изследователи с алгоритми спестява инфраструктурни разходи и позволява бълването на десетки хиляди страници, предназначени единствено за алгоритмите на търсачките. Подобно на механизацията в ранните фабрики на XIX век, генеративният софтуер произвежда евтин, стандартен и напълно лишен от дълбочина продукт.
