По-дълбокият и тревожен проблем обаче не е в търговския шлам, а в бавната, но видима деформация на самия синтаксис. Сравнителният анализ между текстове от 2023 година и съвременните публикации разкрива статистически аномалии, които трудно могат да бъдат обяснени с естествената еволюция на речта. Употребата на дългото тире (em dash) се е удвоила, а оксфордската запетая бележи скок от цели 63 процента. Тези специфични пунктуационни белези сами по себе си не са доказателство за машина – те са съществували в англоезичната граматика от векове. Използвани обаче в такива епидемични мащаби, те разкриват белезите на вероятностните матрици, върху които са обучени големите езикови модели. Алгоритъмът не мисли, той просто избира следващата дума или знак въз основа на статистическа честота. Когато милиони страници започнат да се бълват по този шаблонизиран модел, езикът постепенно губи своите регионални диалекти, специфични грапавини и жива авторска интонация.
Разбира се, всеки учен или архивист, който работи с данни от терена, знае, че софтуерните детектори като Open Pangram далеч не са безгрешни. Те страдат от пробойни в теорията, като често бъркат по-формалния, академичен човешки изказ с машинно генериран текст или, обратното, пропускат добре редактиран от човек алгоритмичен чернови материал. Поради тази причина цифри като 35 процента следва да се приемат по-скоро като индикатор за посоката на вятъра, а не като абсолютен аритметичен факт. Но дори с тези уговорки, тенденцията е недвусмислена. Интернет бързо се превръща в затворена система, в която машини генерират съдържание, което след това се индексира от други машини, за да служи за обучение на следващото поколение езикови модели. Това самозахранване заплашва да вкара дигиталната култура в състояние на интелектуална мъгла, където откриването на първичен, непреработен от алгоритъм източник ще изисква почти археологически усилия.
