Когато Сципион Емилиан изравнява със земята Картаген през 146 г. пр.н.е. и посипва почвата със сол – или поне така гласи по-късният романтичен мит – легионерите разграбват библиотеките на града. Напълно в духа на прагматизма си обаче Римският сенат прави нещо нетипично. Цялата пуническа литература е раздадена като подарък на нумидийските владетели, с изключение на един-единствен корпус: 28-те тома на картагенския автор Магон, посветени на земеделието и управлението на имоти. Сенатът свиква държавна комисия начело с Децим Силан, за да преведе тази фундаментална енциклопедия на латински. Трактатът на Катон Стари De agri cultura, писан около 160 г. пр.н.е., се оказва безнадеждно остарял. Докато Катон съветва средния италиански земеделец как да оцелява в дребното си стопанство с консервативни методи от Лациум, Магон описва протоиндустриално производство, мащабни системи за напояване, селекция на култури и изчисляване на робския труд като фиксиран производствен разход.
Превъзходството на Картаген извън корабостроенето започва от почвата и микроклимата. Докато Италия страда от ерозия, неравномерен релеф и тежка фрагментация на земята, пуническите агрономи превръщат долината на река Меджерда (дрешния Баградас) в прецизно регулирана производствена зона. Археологическите разкопки в района разкриват мрежи от подземни цистерни, терасиране и хидравлични канали, проектирани да издържат на суша. Картагенците не просто засаждат маслинови гори и лозя; те внедряват систематично припладване на сортове, описват точните пропорции на почвените смеси за оранжерийно отглеждане на разсад и оптимизират времето за бране с оглед на транспорта. Когато анализираме ранните икономически проучвания за пуническото стопанство, става ясно, че тяхната маслинова продукция е имала значително по-ниска себестойност спрямо тази в Гърция или Етрурия, просто защото логистичната верига от полето до хамбара е била изчислена по най-късото разстояние.
Вторият стълб на пуническия превес е градската логистика и жилищното строителство. В самия Картаген, за разлика от хаотично разрастващия се ранноримски форум, градоустройството следва растерна система. Разкопките на хълма Бирса показват шестетажни жилищни блокове с вградени вътрешни водопроводи, изградени от стандартизиран вертикален скелет от дялан камък и пълнеж от чакъл (т.нар. opus africanum). Тази строителна техника позволява бързо издигане на масивни конструкции при минимален разход на скъп дървен материал. Градът разполага и с двойна канализационна система, която разделя дъждовните води от битовите отпадъци – нещо, което в Рим се решава далеч по-примитивно и нехигиенично чрез отвеждане към Cloaca Maxima.
