Водният регулатор на Средното царство
Когато античният автор описва водоем с обиколка от хиляди стадия и дълбочина от десетки оргии, модерният човек, свикнал с прецизни топографски карти, изпитва лек скептицизъм. Трябва обаче да се отчете, че в средата на V в. пр.н.е., когато Херодот стъпва в Египет, езерото Мерис е функционирало като масивен естествен и изкуствено модифициран буфер за пролетните прииждания на Нил. Чрез канала Бахр Юсуф излишните води са били отклонявани към падината Фаюм, за да спасят Делтата от опустошителни наводнения, а по време на засушаване са се връщали обратно в речното корито чрез система от шлюзове.
Инженерната логика на Средното царство при Аменемхет III е била брутално прагматична: контрол върху аграрния добив чрез пълен контрол върху хидравликата. Проблемът с разказите за „две пирамиди в средата на езерото“ идва от оптичната илюзия, създадена от самия воден режим. През периода на пълноводие, ниското равнище на нивата около днешното селище Бияму е било изцяло под вода. Монументите, издигнати на сухо по време на строителството им, са се превръщали в изкуствени острови.
Според докладите на британския археолог Флиндърс Питри от края на XIX век, тези така наречени пирамиди всъщност никога не са били истински пирамиди в класическия архитектурен смисъл. Става дума за колосални каменни пиедестали от варовик с височина над 6 метра, върху които са били поставени монолитни седящи статуи на Аменемхет III, изрязани от червен кварцит. Когато нивото на водата се е покачвало, огромните пиедестали са оставали частично под повърхността, карайки преминаващите с лодки пътници да виждат монументи, изникващи директно от дъното.
