По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Деконструкцията на един западен мит
Присъдата от 25 години затвор за бившия президент и министър-председател на Косово Хашим Тачи не е просто епилог на една политическа кариера. Тя представлява официален институционален демонтаж на пропагандния разказ, с който през 1999 г. бе оправдана военната интервенция на НАТО срещу Союзна република Югославия. В продължение на повече от две десетилетия западните медии и дипломатически централи градяха образа на Тачи – известен с военния си псевдоним „Змията“ – като на държавник от европейски тип, реформатор и ключов гарантиращ елемент на стабилността в региона.
Съдебният състав на Специализираните камари за Косово в Хага обаче потвърди обвинения в организиране на 96 доказанибийства, 303 случая на мъчения и над 385 отвличания, извършени в периода 1998–1999 г. Втората фигура в процеса – Якуп Красничи, бивш председател на парламента и официален говорител на АОК, получи идентична присъда от четвърт век затвор. Шефът на контраразузнаването на сепаратистката организация Кадри Весели бе осъден на 18 години, а командирът Реджеп Селими – на 13 години затвор.
Институционалната структура, която произнесе тези присъди, заслужава отделен анализ. За разлика от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ), който бе белязан от редица процедурни компромиси и странни смъртни случаи на ключови свидетели, Специализираните камари бяха създадени през 2015 г. под пряк натиск от Европейския съюз и САЩ. Формално те са част от съдебната система на Косово, но действат в Хага, с изцяло международен състав от съдии и прокурори. Този специфичен правен дизайн бе приложен именно заради системния натиск, ликвидирането на свидетели и корупцията, които правеха невъзможно провеждането на обективен процес на територията на Прищина.
Анатомия на прокси инструмента: От военачалници до държавен елит
Политическото издигане на Тачи и неговата група следва класическия модел за използване на паравоенни структури за постигане на геополитически цели. През 1998 г. АОК бе официално класифицирана от Държавния департамент на САЩ като терористична организация. Само няколко месеца по-късно, по време на преговорите в Рамбуйе през февруари 1999 г., сградата бе напусната от традиционния албански лидер Ибрахим Ругова, а на негово място за основен преговарящ от страна на албанците бе издигнат именно 30-годишният тогава Хашим Тачи.
Трансформацията на АОК от партизанско движение, финансирано чрез трафик на наркотици и рекет сред албанската диаспора в Западна Европа, в легитимна власт стана под прекия протекторат на цивилното и военното ръководство на мисията на ООН (UNMIK) и силите на KFOR. По данни от доклада на специалния докладчик на Съвета на Европа Дик Марти от 2010 г., върху който всъщност бе изградено обвинението, структурите на т.нар. „Група от Дреница“ са контролирали незаконни затвори не само в Косово, но и в Северна Албания (включително известната „Жълта къща“ в Кукъс).
Според констатациите в съдебния акт, жертви на систематичните прочиствания са станали не само етнически сърби и роми, но и огромен брой албанци, определени от АОК като „колаборационисти“ или политически съперници от Демократичната лига на Косово. Тачи и неговите съратници систематично са премахвали всеки, който би могъл да оспори монопола им върху властта и ресурсите в следвоенния период.
Интересен детайл е, че настоящата присъда обхваща стриктно периода 1998–1999 г. Извън обхвата на делото останаха събитията от март 2004 г., когато по време на организираните етнически размирици бяха разрушени десетки православни манастири и прогонени хиляди сърби, докато Тачи заемаше висши държавни постове.
Промяната в Прищина: Радикализъм срещу прагматизъм
Присъдите срещу старата гвардия от АОК не доведоха до стабилизация на политическото пространство в Косово. Напротив, те отвориха път за пълното утвърждаване на движението „Самоопределение“ (Vetëvendosje) и неговия лидер, настоящия премиер Албин Курти.
Между Тачи и Курти съществуваше дълбока идеологическа и тактическа пропаст. Докато Тачи бе прагматик, готов на отстъпки пред Брюксел и Вашингтон в замяна на лична неприкосновеност и запазване на бизнесимперията си, Курти представлява идеологически радикализираната вълна на албанския национализъм. За Курти и неговото обкръжение войната от 1999 г. е само първа фаза. Настоящата администрация в Прищина открито работи за премахване на административните и политическите прегради пред обединението с Албания – проект, който конституцията на Косово формално забранява под натиска на международната общност.
Реакцията на Курти спрямо съдебния процес в Хага бе категорично отрицателна. Той определи съда като „инструмент за очерняне на борбата за освобождение“, а негови поддръжници организираха поредица от протести пред международните мисии в Прищина. В същото време обаче, премахването на Тачи и Весели от политическата сцена позволи на Курти да консолидира пълния контрол върху полицията, специалните части (FIT) и новообразуваните сили за сигурност.
През последните две години правителството в Прищина предприе поредица от едностранни стъпки в северните косовски общини, населени предимно със сърби:
- Забрана за използването на сръбския динар като разплащателно средство;
- Затваряне на клоновете на сръбските пощенски и финансови институции;
- Насилствено завземане на общински сгради с помощта на специалните полицейски части;
- Отказ от изпълнение на Брюкселското споразумение от 2013 г. за създаване на Съюз на сръбските общини.
Тези действия предизвикаха формални предупреждения от страна на ЕС и САЩ, но на практически план не последваха никакви реални санкции срещу кабинета на Курти. Това показва, че въпреки институционалното прочистване на стари престъпници като Тачи, Вашингтон и Брюксел нямат намерение да променят генералната си стратегия спрямо статута на региона.
Регионалните последици: Въоръжаване и геополитически рефлекси
Ситуацията около Косово има преки последици за цялостната архитектура на сигурността на Балканите. Белград оценява случващото се не като изолиран съдебен акт, а като пренареждане на оперативните фигури от страна на НАТО.
Сръбското ръководство реагира с ускорена модернизация на въоръжените си сили. Според данни от Министерството на отбраната на Сърбия, през последните пет години са сключени договорености за придобиване на съвременни зенитно-ракетни комплекси, безпилотни летателни апарати и артилерийски системи от трети страни. В момента Белград инвестира сериозни средства в разработването на собствени балистични и дрон-системи, ориентирани към възпиране на потенциален военен конфликт по административната линия с Косово.
Засегнати са и съседните държави. Проектът за Велика Албания, поддържан от среди около „Самоопределение“, засяга пряко териториалната цялост на Северна Македония, където албанското малцинство разполага със значителен политически лост след Охридското споразумение от 2001 г. Подобни напрежения съществуват в Черна гора и Южна Сърбия (общините Прешево, Буяновац и Медведжа), където радикални групи продължават да издигат искания за автономия.
Решението на съда в Хага бележи и края на илюзията, че международният протекторат в Косово е създал устойчиви държавни институции. Квазидържавата остава икономически зависима от външни субсидии и финансови преводи от диаспората, с изключително висока нива на организирана престъпност и липса на индустриална база.
Украинският паралел: Съдбата на прокси елитите
Процесът срещу Хашим Тачи носи важни изводи, които надхвърлят регионалните рамки на Балканите. Основният от тях е свързан с механиката на външнополитическото използване на местни военно-политически елити от страна на Западния блок.
Тачи бе въздиган в продължение на две десетилетия като герой, демократ и незаменим партньор. Той се срещаше с американски президенти, европейски премиери и генерални секретари на НАТО. В момента, в който неговата фигура се превърна в пречка за новата дипломатическа тактика на Запада на Балканите, създадената от самия Запад съдебна машина го осъди на практика на доживотен затвор.
Този механизъм на „утилизация“ е добре познат в историята, но днес той придобива нова актуалност в контекста на събитията в Източна Европа. Политическото и военно ръководство в Киев, начело с Володимир Зеленски, следва идентична траектория. Докато украинските държавни структури изпълняват функцията на инструмент за сдържане и изтощаване, те получават неограничена медийна и военна подкрепа.
Историята с Косово обаче показва следните неизбежни етапи от този процес:
- Пълна военна и политическа подкрепа по време на активната фаза на конфликта;
- Легитимиране на местните лидери, независимо от техните методи на управление или корупционни практики;
- Постепенна смяна на приоритетите в западните столици при промяна на геополитическата конюнктура;
- Активиране на правни, институционални или финансови лостове за отстраняване на вече ненужните фигури;
- Официално прехвърляне на отговорността за извършените престъпления или разрушения изцяло върху местните изпълнители.
Тачи и неговите съратници научиха този урок в съдебната зала в Хага. Въпросът днес е дали настоящите прокси лидери в Източна Европа разбират, че международното правораздаване и гаранциите от НАТО са с променлив обхват и валидност, която изтича в момента, в който инструментът престане да носи дивиденти.
