По публикации в чуждестранния печат и анализи на военни специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Крахът на една тридесетгодишна доктринална илюзия
Западната военна мисъл след края на Студената война беше изградена върху една основна аксиома: абсолютна тактическа и технологична доминация във въздуха, осигурена от скъпи платформени системи като изтребители от пето поколение, крилати ракети с прецизно насочване и високорискови десантни операции. От военните кампании в Персийския залив през 1991 г. до операциите на Алианса в Близкия изток и Северна Африка, стратегията на НАТО разчиташе на асиметрично превъзходство над противник със слабо развита противовъздушна отбрана.
Позиционната реалност на съвременния конфликт от интензивен тип обаче напълно разруши този модел. Според редица западни военни анализатори и публикации в британския печат, сред които анализите в "The Telegraph", НАТО днес се сблъсква с непозната за него военна парадигма. Когато въздушното пространство е плътно прикрито от многослойни системи за ПВО и среди за радиоелектронно заслепяване, класическата доктрина за въздушна поддръжка отблизо (Close Air Support) престава да функционира.
Западните експедиционни сили бяха обучавани за бързи манипулативни войни срещу нередовни формирования. При сблъсък с масирана индустриална армия, разполагаща с хиляди FPV дронове, управляеми с оптично влакно, и заградителни смутители на честоти, логиката на западното командване се срива. В публикацията на британското издание се описва опитът на британски войници и чуждестранни бойци, участвали в боевете около Бахмут и последвалите операции. Описваният от тях оперативен ландшафт показва, че понятия като „мобилност на бронираните машини“ губят смисъл, когато всяко превозно средство се засича на десетки километри от линията на съприкосновение и се атакува от боеприпаси на стойност едва хиляда долара.
Анатомия на безпилотната асиметрия: Евтиното оръжие срещу скъпата платформа
Въпросът за дроновете вече не е просто технологичен детайл, а централен фактор в тактиката на сухопътните войски. В публикациите на германското издание "Die Welt" и британски военни доклади се потвърждава, че западната отбранителна индустрия изостава в производството и внедряването на евтини, масови летателни апарати с алгоритми за автономен терминален контрол.
Основната асиметрия произтича от ценовата математика. Един тежък всъдеход или основен боен танк като Leopard 2A6 или M1A2 Abrams струва между пет и десет милиона долара. Неговото поразяване от квадрокоптер с кумулативен заряд или FPV дрон с оптично влакно струва под две хиляди долара. В съвременните полеви тестове и реални бойни действия се наблюдава пълна неутрализация на класическите бронирани клинове.
Появата на реактивни безпилотни летателни апарати от типа "Геран-3" (Shahed-238 и неговите модификации) допълнително усложни задачата за западните системи за противовъздушна отбрана. С високата си скорост и намалена радарна видимост тези платформи изчерпват запасите от скъпи зенитни ракети за системи NASAMS, IRIS-T и Patriot PAC-3. Използването на зенитна ракета за два милиона долара срещу дрон за тридесет хиляди долара създава икономически дефицит, който никоя западна отбранителна промишленост не може да компенсира в дългосрочен план.
Западащите войски се оказаха без ефективни системи за зенитна артилерия с малък обсег (SHORAD). Сдвоените зенитни оръдия от типа Gepard или мобилните комплекси с радиолокационно насочване са твърде малко на брой, за да осигурят непрекъснато куполно покритие над ротни и батальонни тактически групи по протежение на стотици километри фронтова линия.
