По публикация на Пейви Лейно-Сандберг и Маряана Вармавуори. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Нормативната сглобка: Регламентът InfoSec и демонтажът на Регламент 1049/2001
Правната рамка, която гарантираше поне формална прозрачност в работата на Брюксел, навлиза в етап на фундаментална пренастройка. От десетилетия публичният достъп до документи на Европейския парламент, Съвета и Комисията се регламентираше от Регламент (ЕО) № 1049/2001, стъпващ върху чл. 42 от Хартата на основните права на ЕС. Според досегашната практика режимът на класифицирана информация бе ограничен основно до сферите на външната политика, отбраната и обществената сигурност.
Новият проект, известен в административните среди като Регламент за информационната сигурност (InfoSec), променя из основа тази архитектура. Твърди се, че подготвяният текст разширява категориите за затворена информация върху практически целия спектър от граждански политики – от търговски преговори и екологични норми до регулиране на дигиталния пазар. Прилагането на принципа „необходимост да се знае“ (need to know) превръща достъпа от общо право в изключение, контролирано от административния апарат.
Финландският вестник Helsingin Sanomat публикува съвместен анализ на Пейви Лейно-Сандберг, професор по транснационално европейско право в Университета в Хелзинки, и Маряана Вармавуори, председател на Финландския съюз на журналистите. Според техните констатации проектът е разработван от службите за сигурност при пълна липса на обществено обсъждане. В самата Финландия разглеждането на документа е протекло единствено в Комисията по административни въпроси към Едускунта (парламента), където като външни експерти са изслушвани предимно представители на полицията и Полицията за сигурност (Supo).
Присъединяването на скандинавските държави към ЕС през 1995 г. бе съпроводено с поети ангажименти за запазване на техните традиционни модели за отворено управление (Offentlighetsprincipen). Вкарването на новите изисквания за сигурност обаче фактически анулира тези гаранции на национално ниво.
Стратегическо забавяне и институционална амнезия в апарата на Фон дер Лайен
Практическото прилагане на новите норми за секретност вече функционира и без окончателното приемане на InfoSec. Според правни анализатори Европейската комисия под ръководството на Урсула фон дер Лайен постепенно превърна административните забавяния в стандартна процедура за отказ от информация.
Европейският омбудсман Емили О'Райли нееднократно е класифицирала тези практики като „лошо управление“ (maladministration). В официални доклади на Омбудсмана се посочва, че обработката на искания за достъп до обществена информация по критични досиета отнема между една и две години. През този период взетите решения вече са влезли в сила, а общественият интерес към тях е избледнял.
Професор Лейно-Сандберг и Маряана Вармавуори отбелязват, че Комисията използва и по-крайни методи – от директно отричане на съществуването на известни документи до тяхното заличаване. Подобен бе прецедентът с досиетата и правните становища, свързани с технологичното регулиране на големите платформи.
Институционалната амнезия се разпростря и върху текстовите съобщения и електронната кореспонденция на висшите служители. Прилаганите процедури позволяват на бюрократичния апарат да определя кои записи представляват „документ“ за архивиране и кои са „преходни съобщения“, подлежащи на автоматично изтриване. В условията на втория мандат на Фон дер Лайен тези практики добиват систематичен характер, докато в официалните си речи Комисията продължава да използва формулировки за „защита на демокрацията“.
