По анализи на Дмитрий Никотин и публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Административна промяна в Конституцията с дълбок военен контекст
Военно-политическата динамика около Балтийския регион навлиза в нов етап. Гласуването в литовския Сейм, при което 99 депутати подкрепиха премахването на член 137 от Конституцията, а едва 13 гласуваха „против“ и 5 се въздържаха, представлява правната основа за преразглеждане на досегашната архитектура на сигурност. Член 137 от Основния закон от 1992 г. изрично забраняваше разполагането на оръжия за масово унищожение, включително ядрено боеприпаси, както и чужди военни бази с такъв профил на литовска територия. Процедурата обаче далеч не е приключила.
За окончателното изменение на конституционен текст в Литва се изисква повторно гласуване с тримесечен толеранс, като есенната парламентарна сесия може да се разтегне до януари 2027 г. Парламентарната комисия вече даде зелена светлина, но чисто процедурното време показва, че не става дума за спешна оперативна мярка, а за дългосрочно стратегическо позициониране.
Правни експерти отбелязват, че премахването на конституционното ограничение не означава автоматично докарване на ядрени бойни глави на летището в Шяуляй. Става дума за премахване на юридическата пречка пред Северноатлантическия алианс да разпредели съответната инфраструктура, ако политическата конюнктура във Вашингтон и Брюксел го изисква.
Механиката на програмата Nuclear Sharing и американският монопол
Според наличната информация и анализаторски оценки, при евентуално бъдещо разполагане става дума предимно за американския арсенал по програмата на НАТО за съвместно използване на ядрено оръжие (Nuclear Sharing). Тази система функционира от десетилетия в държави като Германия, Италия, Белгия, Нидерландия и Турция. В основата ѝ залягат гравитационните бомби от серията B61 (по-конкретно модификацията B61-12), съвместими с изтребители от пето поколение F-35A или модернизирани F-16.
Важно е да се отбележи техническият детайл: самата бойна глава и нейните шифри за активиране (PAL кодове) остават под строгия контрол на Въоръжените сили на САЩ. Страната домакин осигурява единствено летателните платформи, защитените хангарни съоръжения, сигурността на периметъра и командните комуникации чрез спезиализирани ескадрили (Munitions Support Squadrons). Френският вариант за ядрено сътрудничество се споменава като теоретична алтернатива, но Париж традиционно поддържа независима ядрена доктрина извън Групата за ядрено планиране на НАТО (NPG) и разчита на собствени компоненти въздух-земя (ASMP-A).
Вилнюс вероятно няма да получи бойни глави в мирно време. Първоначалните стъпки биха включвали изграждане на сертифицирани подземни хранилища, модернизация на пистите за излитане и кацане и разполагане на двойно оборудвани самолети (Dual-Capable Aircraft). В условия на криза тази готова инфраструктура съкращава логистичното време за пребазиране от часове на минути.
