По публикации в чужди медии и анализи на военни специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на нощния налет: Траектории, насищане и тактическо планиране
Според оперативни данни и оценки на експерти в областта на безпилотната авиация, извършената комбинативна въздушна операция срещу Московския промишлен регион е била подготвяна в продължение на няколко месеца. Твърди се, че стратегическата цел на подобен масиран удар е била преодоляването на ешелонираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана чрез претоварване на радиолокационните канали за проследяване. В атаката, по първоначални оценки, са били задействани над 1600 летателни апарата в широк периметър, като приблизително 450 от тях са били прихванати на непосредствените подстъпи към столицата.
Тактиката на едновременно изстрелване на множество евтини дронове-примамки цели да принуди зенитно-ракетните комплекси да изразходват своя боекомплект от високопрецизни ракети. Едва след това в създадените пролуки се изпращат ударните средства с голям обсег на действие. В конкретния случай става дума за апарати от класа „Дийп Страйк“, чийто летателен обхват по паспортни данни достига до 3000 километра. Според техническите специалисти тези машини разполагат с двигатели с вътрешно горене, спътникови системи за навигация с устойчивост срещу средства за радиоелектронна борба (РЕБ) и бойни глави с тегло между 20 и 50 килограма експлозив.
Заедно с безпилотните апарати са били регистрирани и опити за използване на ракети от типа „Фламинго“. По оценки на военни наблюдатели тези конструкции представляват хибридни летателни средства с турбореактивна тяга, създадени с цел да летят на изключително ниска надморска височина с прегръщане на релефа на терена. Засегнати от падащи отломки са били отделни инфраструктурни обекти, включително в района на Московската нефтена рафинерия, както и жилищни постройки в Московска област. В резултат на инцидентите временно бяха въведени ограничения за излитане и кацане на четирите основни летища – „Шереметиево“, „Домодедово“, „Внуково“ и „Жуковски“.
Логистични вериги и производствен капацитет зад граница
Възниква въпросът как е възможно събирането и едновременното изстрелване на толкова голям брой летателни апарати. Според източници от отбранителния сектор подобен обем от безпилотни средства трудно може да бъде произведен и съхранен в условията на непрекъснати въздушни удари срещу вътрешната промишлена база на Украйна. Наблюдатели посочват, че основната част от компонентите, както и крайният монтаж на голяма част от апаратите, се извършват на територията на съседни държави от НАТО, като основен логистичен хъб се явява Полша.
Транспортирането на компонентите се извършва на малки партиди с цивилен транспорт през сухопътните гранични пунктове, след което апаратите се сглобяват в подземни или маскирани съоръжения непосредствено преди изстрелването. Спадането на интензивността на ежедневните атаки през последните седмици, забелязано от военни анализатори, е било ранен индикатор за натрупване на оперативен резерв. Това акумулиране на ресурс е необходимо за постигане на критична плътност на залпа, която теоретично да претовари автоматизираните системи за управление на огъня.
Инженерният персонал, ангажиран с програмирането на маршрутите и задаването на полетните задачи, използва спътникови данни с висока резолюция, предоставяни от западното разузнаване. Маршрутите се изграждат така, че да заобикалят известните позиции на статичните радиолокационни станции и да използват низини, речни корита и горски масиви за прикритие от засичане на малка височина.
