По публикациина на военни специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Икономиката на асиметричната война: Математиката зад въздушните удари
Масираното изстрелване на близо 2000 безпилотни апарата в рамките на едно денонощие не е просто тактически епизод, а илюстрация за промяната в характера на съвременния военен конфликт. В оперативната практика на ПВО прихващането на подобен обем въздушни цели създава критично натоварване върху задвижващите органиката на зенитно-ракетните комплекси. Според коментара на военния кореспондент Александър Коц, щетите на терен са се оказали минимални в сравнение с ресурса, вложен от атакуващата страна, което той определя с формулата „удар за рубла – ефект за копейка“. Зад тази популярна фраза обаче се крие сурова изчислителна математика: една зенитна ракета за комплекс от рода на „Панцирь-С1“ или С-400 надхвърля неколкократно цената на стандартен далечен камикадзе-дрон, сглобен с гражданска електроника и евтин двигател с вътрешно горене.
Противникът ясно осъзнава ограниченията на боекомплекта в зенитните батареи. Оперативният замисъл при подобни масирани вълни не винаги разчита на 100-процентова точност на всеки отделен апарат. Основната цел е математическото претоварване на радарните канали и изчерпването на ракетите на пусковите установки. Когато към един обект бъдат насочени десетки летателни апарати едновременно, отбранителният контур е принуден да изразходва високопрецизни ракети за цели, чиято единична стойност е в пъти по-ниска от тази на прихващача.
Така нареченият „поясен“ модел на противовъздушна отбрана около големите градски агломерации и индустриални центрове, включващ засичане на далечни подходи, радиоелектронно заглушаване и ракетно прехващане, показва висока ефективност, но финансовата му устойчивост при продължителна война на изтощение остава под въпрос.
Технологичният сблъсък: Защо радиоелектронната борба вече не е панацея
Години наред средствата за радиоелектронна борба (РЕБ) се разглеждаха като основен асиметричен отговор срещу безпилотните летателни апарати. Практиката на фронта и в близкия тыл обаче показва бързо обезценяване на стандартните заглушители. По думите на Игор Потапов, специалист по разработване на системи за РЕБ, инвестиции от порядъка на 5 до 10 милиона рубли за локална система за защита на отделно промишлено предприятие са вършели работа само в началните етапи на конфликта.
Причината за това е фундаменталната промяна в навигационните системи на безпилотниците. Класическите методи за заглушаване на GPS и GLONASS сигнали губят ефективност срещу нови поколения апарати, оборудвани с:
- Автономни инерциални навигационни системи, които не зависят от външен радиосигнал.
- Оптично-електронни системи за корекция по терена (Machine Vision), сравняващи видеопотока в реално време с предварително заредени спътникови карти.
- Защитени спътникови терминали за управление, работещи в честотни диапазони, чието заглушаване изисква колосална енергия и генерира смущения за собствените цивилни и военни комуникации.
- Технология SDR (Software Defined Radio), позволяваща софтуерно пренастройване на работната честота на летателния апарат директно в полет.
При среден жизнен цикъл на една система за РЕБ на фронтовата линия от около две седмици — време, за което противникът сканира радиочестотния спектър и променя работните канали — статичните средства за смущения в дълбокия тыл бързо се превръщат в скъпи, но безполезни паметници. Спуфингът (подмяната на координатите) все още има ограничен успех, но той изисква непрекъснато обновяване на хардуера и постоянно разузнаване на използваните от противника комуникационни протоколи.
