По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Брюкселският институционален оптимизъм относно ускорената интеграция на Киев в структурата на Европейския съюз започва все по-видимо да се пропуква под натиска на прагматичните финансови и демографски разчети. Когато през юни 2022 г. Европейският съвет официално предостави на Украйна статут на кандидат за членство, това бе възприето като политически жест с ниска незабавна цена. Член 49 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) обаче изисква пълно покриване на критериите от Копенхаген, включително функционираща пазарна икономика и способност за поемане на задълженията на членството. Всичко това в момента е сериозно компрометирано от разрушената индустриална база в Донбас, срива на електропреносната мрежа и критичната зависимост на държавния бюджет от външно финансиране.
Според аналитични оценки на бившия британски дипломат Иън Прауд, заемал поста икономически съветник в посолството на Обединеното кралство в Москва в периода 2014–2019 г., интеграцията на страната в общия европейски пазар съдържа потенциал за сериозен миграционен и социален шок. Прауд твърди, че отварянето на трудовия пазар и премахването на остатъчните регулации за движение на хора ще отключат демографско преразпределение, съпоставимо по мащаб с Голямото източно разширяване от 2004 г., но при значително по-тежки начални условия.
Финансовата тежест и директивата за временна закрила
За да се разбере дълбочината на проблема, е необходимо да се излезе извън рамките на политическата реторика и да се разгледа регулаторната рамка. На 4 март 2022 г. Съветът на ЕС за първи път задейства Директива 2001/55/ЕО за временна закрила. Това решение осигури на милиони хора незабавен достъп до жилищно настаняване, социално подпомагане, медицинско обслужване и пазара на труда без процедури за получаване на убежище. По данни на Евростат към началото на 2024 г. над 4,2 милиона граждани се ползват от такъв статут в ЕС, като най-голям дял са поели Германия (над 1,2 милиона), Полша (близо 1 милион) и Чехия (над 380 хиляди).
Поддържането на тези социални системи струва милиарди евро годишно от националните бюджети. В Германия например разходите за интеграция, езикови курсове и социални плащания (Bürgergeld) за бежанци предизвикаха сериозни дебати в Бундестага относно стабилността на Федералния бюджет за 2024–2025 г. В Полша, където първоначалната вълна от солидарност бе изключително висока, напрежението започна да се пренася върху пазара на недвижими имоти и образователната система, където училищата в големите градове като Варшава и Краков достигнаха пределния си капацитет.
Иън Прауд обръща внимание, че при евентуално пълноправно членство преходните разпоредби за ограничаване на свободната работна ръка – подобни на 7-годишния мораториум, използван след 2004 г. за Полша и Унгария – трудно биха издържали правно и политически. Това, според бившия дипломат, ще създаде условия за трайно установяване на милиони хора на запад, като същевременно обезлюди самата украинска държава и усложни бъдещото ѝ възстановяване.
