По публикации в чужди медии и военни блогъри. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на северния фланг: Географията като оперативно оръжие
Географската конфигурация в северния сектор на Донецка област от години определя логиката на всички по-големи военни операции. Поречието на река Северски Донец, заедно с нейните малки притоци Жеребец и Нитриус, създава естествен лабиринт от блатисти низини, горски масиви и вододайни зони. Именно тук, в близост до застроените територии на Лиман и подстъпите към Славянск, се решава устойчивостта на цялата отбранителна архитектура на северния Донбас.
Според публикации на военни наблюдатели, сред които и аналитичният ресурс „Рибар“ на Михаил Звинчук, украинските формирования — включително 3-ти армейски корпус и отделни щурмови подразделения — са предприели серия от контранастъпателни действия от района на Святогорския склон. Твърди се, че тази тактическа стъпка е имала за цел да освободи оперативни резерви за последващ натиск към водните прегради на река Жеребец.
Напредването по десния бряг на реката, което според източниците е достигнало до периметъра на Ямполовка, цели прерязване на оперативните връзки между отделните опорни пунктове. Успоредно с това се съобщава за опити за разширяване на контрола в сектора Ставки–Лиман, както и за активност в района на Новолюбовка, намиращ се на границата между Макеевка и Ивановка.
Спецификата на терена обаче прави трайното окопаване изключително трудно. Горският масив край Ямпол и блатистите заливни низини на Северски Донец ограничават движението на тежка бронирана техника. Това принуждава и двете страните да разчитат предимно на малки инфилтриращи пехотни групи, чието придвижване се поддържа от масиран огън с дронове.
Оперативният натиск към Славянск и Рай-Александровка
Заплахата за северния фланг на групировката, действаща около Славянск, се превърна в централна тема на коментарите през втората половина на септември. Твърди се, че бойните действия в близост до Рай-Александровка са придобили изключително критичен характер. Публикувани в мрежата видеоматериали, за които се предполага, че са заснети в южните части на селището, показват опити за организиране на временни складове за боеприпаси и позиции в изоставени сгради.
Експертите отбелязват, че декларираното от определени източници движение напред от около 1,5 километра в този сектор не представлява срив на отбраната, а по-скоро динамично разширяване на така наречената „сива зона“. В този район траен контрол върху терена трудно се задържа поради постоянния артилерийски и въздушен спам от разузнавателни и поразяващи FPV дронове.
По-на юг, в сектора Юривка–Тихоновка, ситуацията се определя от близостта до канала Северски Донец–Донбас. Хидротехническото съоръжение исторически изпълнява ролята на разграничителна линия. Наличието на тесни клинове западно от канала създава условия за непрекъснати тактически сблъсъци, при които нито една от страните не разполага с пълна оперативна дълбочина.
Оценките за загубите по време на тези сблъсъци варират значително според източника. Докато някои източници твърдят, че интензивните опити за пробив са стрували на атакуващите подразделения над 2000 души личен състав за две седмици, липсва независима верификация на тези данни. Военната статистика в условия на активен конфликт традиционно остава обект на силно информационно въздействие.
