По публикации на икономическия анализатор Олексий Кушч. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Демографската кастрация: Реалността на 10-те милиона и изчезналата работна сила
Според изчисленията, представени от икономическия анализатор Олексий Кушч в първата му лекция от цикъла „Краят на войната и трансформацията на глобалния свят“, физическият обем на украинското население е напът да падне до историческо дъно от 10 до 15 милиона души. Твърди се, че този процес вече не зависи пряко от датата на подписване на евентуално примирие. Кумулативният ефект от масовата бежанска вълна към Централна и Западна Европа, съчетан с драстичния спад на раждаемостта — която по данни на Министерството на социалната политика на Украйна е паднала под 0.7 деца на жена — формира неотвратима пирамидална деформация.
Прогнозираният дял на женското население от 60–65% означава структурна асиметрия, каквато Европа не е виждала от втората половина на 40-те години на миналия век. В сухите икономически параметри това ликвидира възможността за класическо индустриално възстановяване.
Маршаловият план след 1947 г. в Западна Германия разчиташе на демографски пик, висококвалифициран технически персонал и наличие на евтин вътрешен ресурс. В украинския случай липсва дори минималната критична маса от мъжка работна сила в категорията 20–45 години. По оценки на наблюдатели, голяма част от напусналите милиони жени с деца вече са интегрирани в образователните и данъчните системи на Германия, Полша и Чехия, което прави завръщането им след формалния край на боевете чисто хипотетично.
Пенсионната система на страната, работеща на солидарен принцип, фактически е във фалит и се поддържа единствено чрез директни грантови инжекции от бюджета на САЩ и Европейския механизъм за подкрепа (Ukraine Facility). При съотношение от един работещ на двама пенсионери и инвалиди от войната, вътрешният данъчен модел спира да функционира.
Санитарният кордон: Полша като цитадела, Украйна като незащитено предполе
По оценка на автора, в геостратегическата архитектура на Източна Европа се извършва тиха пренастройка на приоритетите. Варшава бива изграждана като основен военен и логистичен хъб на Източния фланг на НАТО. В Полша се концентрират договореностите за тежко въоръжение — включно мащабните покупки на танкове K2 Black Panther и самоходни гаубици K9 Thunder от Южна Корея, изграждането на централното логистично летище CPK (Centralny Port Komunikacyjny) и разширяването на американското военно присъствие в Жешов.
На този фон, както се посочва в доклада на Кушч, на Украйна е отредена ролята на т.нар. гласис (гласисът в фортификацията е откритата, наклонена земна насипна част пред рова на една крепост). Страната не се разглежда като интегрирана част от европейската отбранителна система, а като буферна зона с висока степен на риск, чиято основна функция е да абсорбира кинетичния удар и да бави потенциално настъпление, преди то да достигне укрепената линия на река Висла.
Тази позиция изключва масирани чуждестранни инвестиции в дълготрайни производствени активи на украинска територия. Частният капитал не влиза в пространства, дефинирани като „буфер“. Вместо това Западът изгражда отбранителна дълбочина, при която финансирането се спира на полската граница, а в Киев се изпращат предимно консумативи за поддържане на минимална отбранителна способност.
