По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Законодателният обрат в Берлин: От събиране на данни към офанзивен саботаж
Публикуването на черновите от законопроекта на Федералното канцлерство, водено от Нина Варкен, разкрива намерение за пълно преформатиране на правния статут на BND (Bundesnachrichtendienst). Според огласените документи, разузнавателната служба трябва да получи възможности за провеждане на т.нар. „активни мерки“ зад граница, включително хакерски контраофанзиви и физически саботажни действия срещу чужда инфраструктура, квалифицирана от Берлин като враждебна. Досегашният правен рамков акт ограничаваше BND предимно в пределите на външнополитическия анализ, обработката на открити и агентурни източници и съставянето на доклади за федералното правителство.
Натискът за законодателната промяна бе публично артикулиран още през есента на 2024 г. По време на годишното изслушване в Бундестага тогавашният шеф на BND Бруно Кал, заедно с ръководителите на вътрешното разузнаване (BfV) и военното контраразузнаване (MAD), поискаха премахване на оперативните „вързани ръце“. Председателят на парламентарната комисия за контрол над службите Марк Хенрихман тогава отбеляза пред агенция АФП, че страната се намира в състояние на хибриден конфликт, изискващ ревизия на правните норми.
Законопроектът предвижда интегрирането на системи с изкуствен интелект за автоматизирано засичане и анализ на големи масиви от данни (Big Data), както и задвижването на биометрични технологии за разпознаване на лица в реално време.
Проникване без съдебен контрол и прецедентът с неприкосновеността на дома
Най-оспорваният елемент в предложения документ отменя необходимостта от предварително съдебно разрешение при провеждане на спецоперации за монтиране на подслушвателни устройства и софтуер за проследяване в частни имоти. Според разкритията на Süddeutsche Zeitung, агентите на BND ще могат да влизат в жилищни помещения и да инсталира специално оборудване единствено по разпореждане на ръководството на службата или на канцлерството, заобикаляйки съдебния контрол, заложен в член 13 от Основния закон на ФРГ (Grundgesetz).
Юридически експерти в Германия вече посочват, че подобна вратичка заличава разликата между външно разузнаване и полицейска служба за вътрешна сигурност. Представители на управляващата коалиция обосновават мярката с нуждата от „бързина при неутрализиране на критични заплахи“. Твърди се, че Германия е изостанала спрямо съюзниците си от НАТО по отношение на оперативната самостоятелност, което налагало спешна компенсация чрез разширяване на дискрецията на агентите.
