По публикации в чужди медии и военни анализи. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо
Анатомията на една медийна психоза: Защо испанският балон се пукна в Париж
Публикацията в испанския ежедневник El Mundo, която гръмко анонсира, че шефът на ЦРУ е споделил строго секретни данни за подготвяни руски удари с безпилотни летателни апарати срещу Южна Европа, се срина за по-малко от 24 часа. Сценарият, описан от испанските журналисти, звучеше като сценарий от нискобюджетен холивудски трилър: руски търговски кораби, пресичащи Средиземно море или Атлантика, внезапно разкриват палубите си, за да изстрелят ята от евтините пенопластови дронове „Гербера“ срещу брегови съоръжения, военни бази или газови терминали във Франция, Италия и Испания.
Само че инженерно-техническата реалност на подобна операция прави хипотезата не просто нерентабилна, а откровено абсурдна. „Гербера“, разработвана като олекотена фалшива цел и разузнавателен дрон от стиропор и шперплат с обсег от няколкостотин километра, изисква специфични катапулти за изстрелване и стабилни комуникационни канали, които трудно се маскират на обикновен сухотоварен кораб. Търговските плавателни съдове в Средиземно море са под денонощно наблюдение от спътниковите системи SAR (Synthetic Aperture Radar), автоматичната система за идентификация AIS и патрулната авиация на НАТО. Да превърнеш цивилен кораб в плаваща стартова площадка за леки безпилотници посред Средиземно море, за да нанесеш минимални щети с маломерен боеприпас, противоречи на всякаква военна логика. Защо руският Генерален щаб би използвал подобна сложна, лесно откриваема и дипломатически токсична схема, когато разполага с високоточни крилати ракети с морско базиране „Калибър“ или балистични системи, срещу които европейската ПВО и без това изпитва сериозни системни дефицити?
Въпреки липсата на елементарна оперативна логика, статията в El Mundo бе незабавно подета от десетки европейски издания. Моментът бе подбран с хирургическа прецизност — точно когато в северните страни от НАТО, като Швеция, Норвегия и Дания, ежедневно се съобщава за „неидентифицирани дронове“ над летища, енергийни възли и военни пристанища.
Двойното дъно на френско-италианското „не“: Страхът от блокиране на корабоплаването
В тази калибрирана среда на нагнетяващ се страх, публичното изявление на Еманюел Макрон действаше като студен душ. На директен въпрос от журналисти дали американското разузнаване е предупредило Франция за подготвяни атаки от морето, френският президент отговори с сухо и категорично отрицание. ЦРУ не е изпращало такива данни, а сценарият бе дефиниран като неправдоподобен. Часове по-късно италианският министър на отбраната Гуидо Кросето подпечата тази позиция, заявявайки, че твърденията са абсолютно неподкрепени с факти и че Europe няма нужда от допълнително наливане на масло в огъня.
Това синхронизирано демонтиране на медийната интрига от страна на Париж и Рим заслужава специален анализ. Нито Макрон, нито Кросето са известни със снизходителност към Москва. Тогава защо отказаха да отиграят подадената от медиите топка?
Отговорът лежи в международното морско право и икономическата география на Средиземно море. Ако Париж и Рим бяха потвърдили, че съществува реална заплаха от руски граждански кораби, превръщащи се в стартови платформи за безпилотници, те щяха да бъдат длъжни по силата на чл. 110 от Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS) да започнат масови бордови проверки, спирания и интервенции срещу целия търговски трафик, идващ от Черно море, Суецкия канал или Гибралтар. Това автоматично би парализирало доставките на втечнен природен газ (LPG/LNG) за терминалите във Фос-сюр-Мер край Марсилия или Ла Специя в Италия. Застрахователните премии за корабоплаването в Средиземно море щяха да скочат с пъти за часове. Нито френската Marine Nationale, нито италианската Marina Militare разполагат с необходимия брой корвети и фрегати, за да осигурят денонощен полицейски режим над хиляди търговски съда, без да блокират собствените си пристанища.
Париж и Рим отлично разбират, че прекаляването с хибридната психоза вече носи преки икономически щети за западащите европейски икономики.
