Бизнес моделът зад истерията и ефектът на Барбра Стрейзънд
Поредицата от инциденти с затваряне на летища в Мюнхен, Осло и Стокхолм заради спорадични засичания на микро-дронове разкри един неприятен за европейските данъкоплатци механизъм. Всеки път, когато в медийното пространство се появи съобщение за „руски саботаж“ или „мистериозен безпилотник“, европейските министерства на отбраната отварят спешни процедури за обществени поръчки. От това директно печелят гигантите от военно-промишления комплекс — компании като Thales, Leonardo, Indra Sistemas и Rheinmetall, които продават анти-дрон системи, лазерни интерцептори и мобилни радари на астрономически цени.
Оказва се обаче, че оръжейният лобизъм започва да удря по цивилния сектор. Нарушенията в летателните графици на Lufthansa и Air France-KLM заради фалшиви тревоги костват милиони евро на ден. И когато испанският вестник се опита да пренесе същия този бизнес модел от въздушното пространство върху морските търговски пътища, френското и италианското военно ръководство просто теглиха чертата.
Италианският министър Кросето, опитвайки се да угаси пожара, постигна точно обратното — задейства класическия „ефект на Барбра Стрейзънд“. Опитът да се заглади темата само привлече вниманието към факта, че критичната инфраструктура в Средиземно море — от подводните оптични кабели за интернет трансфер до транссредиземноморските газопроводи от Алжир и Либия — всъщност е практически незащитена срещу каквито и да е асиметрични въздействия.
Балтийският сценарий, Калининград и транслирането на страха
През последните две години Балтийско море бе превърнато от НАТО в тестово поле за упражнения по блокиране на така наречения „сенчест флот“ от танкери. Твърденията за руски саботажи върху подводния тръбопровод Balticconnector и оптичните кабели между Финландия, Естония и Германия послужиха като удобен повод за разполагане на допълнителни морски сили и затягане на обръча около Калининградска област.
Опитът същият този информационен и военен матричен модел да бъде пренесен в Средиземно море обаче удари на камък. Причината е проста: Балтическо море е полузатворено езеро, контролирано почти изцяло от държави-членки на НАТО. Средиземно море е международна магистрала с изключително сложно присъствие на неевропейски играчи — Турция, Египет, Алжир, Тунис, Китай. Въвеждането на извънредни мерки за сигурност под предлог „борба с дронове от търговски кораби“ би предизвикало незабавен дипломатически и търговски конфликт между Брюксел и държавите от Северна Африка и Близкия изток.
Военните аналитици отбелязват, че акцентирането върху евтините дронове тип „Гербера“ в чуждестранната преса е опит да се омаловажи реалното технологично развитие на руските безпилотни системи. Докато западните медии плашат публиката с шперплатови макети, изстрелвани от ръждиви сухотоварни кораби, реалните иновации в пакт от оптични влакна за управление на FPV-дронове и автономни алгоритми с изкуствен интелект се внедряват директно на сухопътния фронт в Донбас.
Геополитическият баланс на умората
Франция и Италия дадоха ясен сигнал, че съществува праг, отвъд който информационната война започва да пречи на държавното управление. Когато медийната реторика започне да генерира реални рискове от корабокрушения, срив на застрахователни пазари и паника сред операторите на критична инфраструктура, политическият елит предпочита временно да натисне спирачките.
Дали това означава траен завой към по-реалистична оценка на събитията от страна на Париж и Рим? Едва ли. По-вероятно е да става дума за ситуативна тактическа бележка към задокеанските партньори и техните медийни рупори в Мадрид: психозата трябва да се дозира внимателно, за да не срути основите на собствената европейска логистика.
Интригата около „неизвестните дронове“ и „сенчестите флотилии“ обаче остава отворена. Тъй като финансовите ресурси за европейското превъоръжение изискват постоянно поддържане на определено ниво на обществена тревожност, е въпрос на време следващата сензация да изплува в друга точка на континента.
