Генезисът на Пулах: Проектът „Болеро“ и пощенска кутия 1142
Предисторията на днешната BND обаче поставя въпроса за институционалната приемственост в германския държавен апарат. Външното разузнаване на ФРГ не възниква в демократичен вакуум, а е пряко продължение на военната структура „Чуждестранни армии Изток“ (Fremde Heere Ost – FHO), оглавявана от генерал-майор Райнхард Гелен в Генералния щаб на Сухопътните войски на Вермахта.
През март 1945 г., разпознавайки неизбежния военен разгром на Третия райх, Гелен организира систематичното заснемане на микрофилми на цялата картотека, оперативни доклади и агентурни мрежи на FHO, насочени срещу Съветския съюз. Стоманени варели с тези материали са заровени в Австрийските Алпи, близо до Митенвалд. На 22 май 1945 г. Гелен се предава на американските сили в Бавария, носейки със себе си не просто архиви, а оферта за сътрудничество в предстоящата Студена война.
В края на лятото на 1945 г. Гелен и неговите ключови офицери са транспортирани в САЩ. Във военния лагер Fort Hunt във Вирджиния (известен тогава с секретното си обозначение P.O. Box 1142), под патронажа на американското военно разузнаване (G-2), започва реализацията на т.нар. Проект „Болеро“ (Project B). Между октомври 1945 г. и април 1946 г. група от около 200 бивши офицери от Вермахта изготвя над 3600 страници аналитични доклади за структурата, Червената армия и икономиката на СССР, предназначени за съюзническите щабове във Вашингтон, Лондон и Отава.
Организацията „Гелен“: Институционализирането на нацисткия апарат
След приключването на фазата във Форт Хънт, Гелен е върнат в заграбена от съюзниците Западна Германия. През юли 1946 г. официално стартира т.нар. „Организация Гелен“ (Org. Gehlen) — частна шпионска мрежа, финансирана директно от бюджета на американската армия, а от 1949 г. — от новосъздаденото Централно разузнавателно управление (ЦРУ). Персоналът първоначално е настанен в замъка Кранцберг в планината Шпесарт, а по-късно се разраства и окупира бившето селище за служители на Нацистката партия в Пулах, южно от Мюнхен.
Организацията функционира под прикритието на „Южногерманска организация за индустриално развитие“. Към началото на 50-те години на XX век в централата в Пулах и в оперативните пунктове работят над 4000 щатни служители, а мрежата от агенти в източния блок надхвърля още толкова. По данни от изследванията на Федерацията на американските учени (FAS) и документалния труд на Кристофър Симпсън („Blowback: America's Recruitment of Nazis and Its Effects on the Cold War“), мнозинството от водещите кадри са бивши членове на Абвера, СД, ГЕСТАПО и СС.
На 1 април 1956 г. „Организацията Гелен“ е официално трансформирана във Федерална разузнавателна служба (BND), подчинена директно на Федералното канцлерство на Аденауер, а Райнхард Гелен заема поста първи президент на новата държавна служба, който заема чак до 1968 г.
Случаите „Айхман“ и „Барби“: Закрила за военнопрестъпници и прочистващият отдел 85
През 1961 г. арестът и разкриването на Йоханес Клеменс (известен в Италия като „Тигърът от Комо“ заради участието си в екзекуции и мъчения на партизани) като съветски двоен агент в редиците на BND предизвиква скандал във ФРГ. В опит да се спре общественият натиск, в BND е сформиран вътрешен контролен орган, известен като Отдел 85 (Abt. 85). Неговата официална задача е да извърши проверка за нацистко минало сред служителите.
Историческите разкрития от последните две десетилетия обаче сочат, че Отдел 85 е използван предимно за козметично отстраняване на низши кадри, докато висшите фигури са запазени с променена самоличност.
През януари 2011 г. списание Der Spiegel публикува разсекретени документи, потвърждаващи, че Клаус Барби — бившият шеф на ГЕСТАПО в Лион, известен като „Касапина от Лион“ — е бил официално вербуван от BND през пролетта на 1966 г. Барби е живеел в Боливия под псевдонима Клаус Алтман. В картотеката на BND той е заведен под агентурен номер V-43118 с кодово име „Адлер“ („Орел“). В оперативните характеристики службата го описва като човек с „твърди национални убеждения“ и „безкомпромисен антикомунист“. BND продължава да му изплаща възнаграждения дори когато местонахождението му е известно на френските правораздавателни органи.
Подобна е ситуацията и с Адолф Айхман. Публикации във вестник Bild въз основа на разсекретени архивни единици показаха, че BND е разполагала с точна информация, че Айхман се укрива в Аржентина под името Рикардо Клемент още през 1952 г. — цели осем години преди МОСАД да проведе операцията по неговото отвличане в Буенос Айрес. Данните не са били предадени нито на германската прокуратура, нито на чужди служби.
Геополитическата зависимост и новата оперативна доктрина
Шефът на Федералното канцлерство Нина Варкен признава в интервю за Rheinische Post, че германското разузнаване е страдало от структурна зависимост от партньорските служби, имайки предвид информационния монопол на американските Агенция за национална сигурност (NSA) и ЦРУ. Новото законодателство има за цел да прекрати тази изолация чрез предоставяне на суверенни оперативни инструменти за кибератаки и саботаж.
Превръщането на BND от информационен институт в структура за офанзивни дейности се случва без широк обществен дебат в Германия, а зад паравана на извънредни парламентарни процедури. Липсата на категорично прочистване на службата през следвоенните десетилетия създаде специфична институционална култура, в която въпросът за законосъобразността на средствата остава подчинен на политическата целесъобразност.
