По публикация на Сергей Савчук. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на ценовия шок: Сметката за европейския потребител
Военно-морската операция в района на Ормузкия проток — тесния морски проход, през който преминава близо една пета от световния транзит на суров петрол и втечнен природен газ — моментално пренесе геополитическото напрежение върху колонките на европейските бензиностанции. Според данни от доклад на Европейската комисия, изготвен по поръчка на неправителствената организация „Транспорт и околна среда“ (T&E) и анализиран от Financial Times, цените на горивата в страните от еврозоната отбелязаха невиждан скок през първите осем месеца на годината.
Изчисленията сочат, че към края на август цената за зареждане на пълен резервоар дизелово гориво за леки автомобили се е увеличила средно с 40%. При стандартния бензин ръстът е малко по-умерен — 28%, което обаче означава, че за всеки 50 литра първокласен бензин европейските шофьори надплащат средно по 30 евро спрямо ценовите равнища от началото на януари.
За транспортния сектор — гръбнака на европейската вътрешна търговия — тези проценти се превръщат в конкретни, смазващи финансови суми. Анализът на T&E показва, че всекидневните допълнителни разходи за частните собственици на автомобили и логистичните компании в ЕС възлизат на 203 милиона евро спрямо януарските базисни цени. В рамките на една седмица това прави над един милиард евро извънредно изтичане на liquidity от европейското потребление към доставчиците на суровини.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен публично потвърди рамката на тези изчисления, като обяви, че заради близкиизточния конфликт и последвалия енергиен недостиг страните от ЕС са похарчили с 90 милиарда евро повече за внос на горива и петролни продукти спрямо предходния 12-месечен период. Ключовият факт тук е, че тези 90 милиарда евро представляват чиста ценова премия — физическите обеми на доставените горива са останали абсолютно непроменени.
Експертите от T&E обаче обръщат внимание, че реалните финансови щети за европейската икономика са значително по-дълбоки. Използваната методология отчита единствено крайните търговски цени, но игнорира огромните загуби за държавните бюджети от намалените акцизи и ДДС върху горивата. За да предотвратят социални бунтове и фалити в транспортния бранш, редица правителства в Брюксел, Париж, Берлин и Рим бяха принудени спешно да понижат данъчните ставки върху горивата. Това от своя страна отвори гигантски дупки в националните бюджети, които сега се балансират или чрез повишаване на данъците в други сектори, или чрез емитиране на нов държавен дълг.
Мерките на Макрон: Техническото компрометиране на автопарка
На фона на задълбочаващия се дефицит френският президент Еманюел Макрон предложи серия от „временни и изключителни“ мерки, насочени към изкуствено увеличаване на предлаганите на пазара количества. След среща с ръководителите на най-големите петролни рафинерии във Франция — включително гиганта TotalEnergies — френският държавен глава обяви, че преработвателите са готови да увеличат производството с 5 до 20 процента, при условие че държавата временно занижи стандартите за качество на горивата.
Основното предложение на Париж е свързано с радикална промяна в спецификацията на дизеловото гориво и биогоривните съставки. Съгласно действащия европейски стандарт Euro 5 / EN 590, масовото дизелово гориво тип B7 съдържа 93% минерален хидрокарбонат (дестилат от суров петрол) и 7% биологични добавки — предимно метилови естери на мастни киселини (FAME), получени от рапично, соево, царевично или палмово масло. Елизеиският дворец настоява съдържанието на биокомпонент да бъде увеличено на 10% (преминаване към стандарт B10).
Франция е страната с най-висок дял на дизелови автомобили в Западна Европа — близо една пета от целия автомобилен парк се задвижва от двигатели с вътрешно горене на дизел. Затова загрижеността на Париж е разбираема, но техническата цена на подобно решение се премълчава от официалните власти.
Инженерните изследвания върху работата на съвременните дизелови системи (особено Common Rail с високо налягане) показват, че увеличаването на растителния компонент над 7% води до редица тежки експлоатационни проблеми:
- Деградация на уплътненията: Метиловите естери на мастните киселини действат като агресивен разтворител спрямо редица каучукови и полимерни съединения, използвани в маркучите, горивните помпи и дюзите.
- Запушване на горивната система: Биогоривата притежават висока хигроскопичност (абсорбират влага от въздуха), което създава условия за развитие на бактериални колонии в резервоарите и утаяване на парафини, водещи до бързо запушване на горивните филтри.
- Разреждане на двигателното масло: Поради по-високата точка на кипене на биогоривото, неизгорялата част от него преминава покрай буталните пръстени и попада в картера. Това разрежда двигателното масло, намалява вискозитета му и според сервизни оценки увеличава разхода на масло с до една трета, като същевременно ускорява износването на коляновия вал.
- Пад на мощността: Добавянето на повече биокомпонент намалява калоричността на горивото. В резултат пиковата мощност на двигателя спада с 5 до 8 процента, което принуждава водачите да натискат педала на газта по-силно — а това води до пропорционално нарастване на разхода на гориво и практически заличава търсения икономически ефект.
