В момента вълнението по скалата на геополитиката е достигнало такова ниво, че вътрешните проблеми изглеждат като дребнави, еснафски претенции. Само че не е така! Разхождам се по морския бряг, времето е приятно свежо, подухва лек ветрец и топлата, приела лъчите на слънцето морска вода просто те приканва да влезеш в морето. Докато се наслаждавам на тези усещания в мозъка ми се е загнездила, ама направо се е отпечатала фактурата, която вчера получих от Топлофикация. Споменавам я, защото покрай проблемите с тези фирми (говоря въобще за нашите монополисти) в главата ми се върти тревожно-революционна мисъл, която накрая ще споделя с читателите.
Трябва да кажа, че всеки софиянец (не знам как е в другите градове на България) знае че колкото и да гледаш и да се опитваш да разгадаеш фактурата на Топлофикация няма да разбереш какво искат да кажат. Накрая се разбира колко пари искат да ти вземат (без ДДС) но другото е скрито зад някакви тайнствени формули и логаритми. Веднъж, преди няколко години, нашата развълнувана кооперация единодушно отказа да плаща заради неразбираемо високите фактури и при нас беше изпратен за разговор представител на фирмата. Интелигентен, симпатичен мъж който явно е минавал на специален кастинг за тази дейност. С хубав, изнесен глас, с благ характер, усмихнат и любезен. Той повече от два часа търпеливо обясняваше необяснимите действия на фирмата и когато вече всички съседи бяха уморени от това, че нищо не разбират от думите на този иначе много любезен и усмихнат човек, един съсед, театрален режисьор ми прошепна: „Това е като текст от Йонеско“. Имаше се предвид драматурга на абсурдни пиеси.
Преди да чуя думите на театралния режисьор обаче преброих слушащите обясненията на усмихнатия мъж и между тях видях двама професори, един инженер-строител, лекар-ортопед, двама адвокати и много образовани пенсионери, някога заемали сериозни функции в управлението на града. Те също нищо не бяха разбрали от обясненията. Бях готов да предложа да не плащаме докато не разберем за какво точно плащаме но си спомних, че вече съм водил тази битка. Тогава, преди няколко години, бях готов да заведа дело в съда. Точно преди да депозирам молбата си видях по телевизията интервю с мъж на средна възраст, който току що беше спечелил многогодишно дело срещу Топлофикация. Загледах се и с тревога забелязах, че мъжът държи огромна чанта с документи и докато търси нужния документ за да го покаже на журналистката тихо си говори нещо. Явно благодарение на делото вече беше на предела, а може би беше минал този предел. След това видение реших да платя и да не се занимавам повече с тази фирма. Така и направих и не съжалявам, въпреки че и до ден днешен ме мъчи особеното чувство, че съм се оставил да бъда излъган.
За съжаление, не са само те. У нас е дадена на концесия (в смисъл- държавата дава на частна фирма правото да извършва дадена услуга) не само счетоводната дейност на Топлофикация, но и много други монополни дейности. Ще спомена само водоснабдяването и електроснабдяването. Мисля, че са достатъчно за да кажем, че най-важните услуги (като изключим здравеопазването- за него ще говорим друг път) не само са дадени за управление на частни фирми, но ние нямаме никакъв поглед върху това как се извършва тази дейност. И за да не говорим, че нещо се прави без нужната прозрачност тези фирми са разработили сложни модели на отчет (т.нар. фактури) , които най-добросъвестно се предават всеки месец на нас, техните клиенти. Повтарям, така е в София- в другите градове може и да има някакви разлики въпреки, че се съмнявам. Моделът е прекрасно изработен и действа навсякъде.
На пръв поглед е много просто- имаш електромер, изхарчил си 50 квт електроенергия, плащаш като умножиш 50 х цената на 1квт. Да, но не е така! Много би било просто. Така беше едно време, когато скромни инкасаторки обикаляха апартаментите и оставяха малки, дълги бележки с отчетите за изхарчената енергия. Сега се пращат дълги и сложни описания не само на изхарчената енергия, но и на цената за довеждането до сградата, амортизацията на мрежите, може би цената на газа или въглищата, необходими за получаването на тази енергия.
Ще се запитате- защо ни е да знаем колко струват всичките тези дейности. Кажете колко струва 1квт- ние можем да умножаваме. Само че така не става. Много просто би било всеки да може сам да си прави сметките. За тях, нашите любими монополисти, е по-добре да ви завъртят главите със сложни формули и особени логаритми, които трябва някой професор по изчислителна техника дълго да обяснява, за да не можете сами да проследите колко трябва да плащате. Не стига това, ами понякога електромерите изведнъж сякаш откачат и вместо нормалните 30-40 квт изведнъж ви сервират 200квт! Да, при нас имаше такъв случай. Обадих се, дойдоха техници, измериха електромера и казаха: Всичко е нормално, ще трябва да си платите енергията. Възразих им, че никога не сме харчили толкова още повече, че половин месец отсъствахме. Те вдигнаха рамене и казаха, че могат да откачат електромера и да го дадат в лаборатория но ще трябва допълнително да си платим. Освен това, казаха те, сигурни сме че в лабораторията ще кажат че електромерът е в ред. Все едно, в края на краищата ще трябва да платите. Така и направихме и пак в съзнанието ми остана неясното усещане, че съм се оставил да бъда излъган.
По същата логика супермаркетът може да ви издава дълга и подробна фактура, в която да бъде написано от къде е дошло яйцето, което купувате, как е гледана кокошката, снесла яйцето, с какъв превоз е докарано и колко струва работният ден на шофьора. Как мислите, дали тази „точност“ ще намали цената на яйцето или ще ви даде усещането, че всичко е прозрачно! Ами бензина, който плащаме на бензиностанцията? В тези случаи трябва да получаваме фактура, в която е описано от какъв сорт петрол е получен този бензин, колко струва един барел от този петрол, през кои морета е минал и какъв танкер го е превозвал. А след това- колко получава работникът, който работи в рафинерията. Пак ще задам познатия въпрос: Дали тази дълга вече две страници фактура ще намали цената на бензина или пък високата цена ще ви изглежда по-приемлива? Риторични въпроси, разбира се!
Ако мислите, че водоснабдяването (така нареченото ВиК) остава настрана от общия стремеж на концесионерите да изстискват концесията до краен предел- жестоко се лъжете. Пак ще припомня, че преди десетилетия се знаеше колко струва кубически метър вода, умножаваш го по показанията на водомера- и вече знаеш колко дължиш. Само че сега не е така! В днешната фактура на концесионера вече стои не само водата, която си използвал, но и тази която е отведена в канализацията. И на въпроса ми защо не се изчисли колко би струвал кубически метър вода и ние да знаем колко ще плащаме инкасаторката каза: „Такава е формулата!“ Само ще добавя, че от ВиК решават кога трябва да се сменя водомера, колко ще струва тази смяна и кой ще го направи. А като добавим и модерните водомери, които дигитално изчисляват разхода и струват повече от 200 евро, можете сами да си отговорите на въпроса за какво работят концесионерите.
Единственото неясно в тази иначе много ясна дейност е защо, след като софийската Топлофикация е монополист и има над 1млн абонати дължи над 1млрд евро и е пред фалит…но това е както се казва въпрос за милион долара. С други думи- няма кой да отговори не само на този въпрос, но и на всички други наши въпроси по повод на концесиите.
Именно това ми дойде в главата докато, както казах в началото, бавно и с прекрасно усещане навлизах в топлото, есенно море. Слънце, ветрец, топла вода, весели хора, чайки…с две думи щастие. Но не! Кой знае как влязлата в главата ми мисъл изведнъж се оформи в странна идея. Казах си: От всички природни богатства в България единствено морето не е дадено на концесия! Недейте да броите разните плажове, крайбрежни хотели и комплекси. Помислете си за цялото море! Ужас! Ако бях на мястото на властта щях първо да си кажа: Да дадем морето на концесия на някой отракан предприемач (имаме такива, не е като да нямаме). Той ще намери начин дали да огради морето с ограда и да взима… при всяко влизане по пет евро (да кажем). Или да наложи общ данък „Родно море“ върху всички българи. Както имаше такъв данък „телевизор“- гледаш, не гледаш, данъкът си е данък. Така е и с морето! Имаме ли всички българи море- имаме. Може да си седиш на село под астмата, ама данъкът си е данък, ще го плащаш. И да знаете – това че ще плащате такса за влизане в морето не е страшно, защото можете и да не влезете във водата. Страшното ще бъде на излизане- таксата за излизане ще бъде поне двойно по-голяма. Нали разбирате защо! Да не се чудите и да викате някой да ви обяснява. Молете се само някой да не се сети за моята идея.
И още нещо- тази година морето е безплатно! Слагайте банските и бегом към родното Черноморие. Не се знае догодина какво ще реши концесионерът!
